Всички можем да се съгласим, че Студентски град е срамно за всеки себеуважаващ се софиянец, място. Не са и редки шегите, че Студентски град е абсолютно отделно съществуващ от София, а маршрутна линия 280 всъщност е междуградска линия.
.PNG)
През последните години бумът на строителство в квартала е огромен, като се появяват нови, търговски, жилищни сгради и бизнес центрове.
Липсват също книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории, а дори и нормални условия за живот в общежитията.
"Много е трудно да живееш нормално в Студентски град. Общежитията са в ужасно състояние леглата ни са стари, има хлебарки и дървеници навсякъде, а дори наскоро в стаята на приятелка имаше и плъх. Не бих могла да опиша толкова кратко колко е зле живота там.
Няма къде да си сготвиш, но и няма къде да се нахраниш здравословно. Единствената нормална и изгодна храна е в столовете, но опашките там са по 40 минути постоянно. Много е трудно", така отговори студентка в Софийския университет на въпроса на "Фокус" относно недостатъците в студентския живот в столицата.
Като още един съществен проблем друг студент изтъква липсата на културни средища в района.
"Мръсно е, всичко е старо в общежитията. Най-хубавото нещо в Студентски град е градския транспорт, който е чест, въпреки че още нямаме метро.
Парковете също са приятни. Но вечер е страшно. Коли карат с бясна скорост по главния път, страх те е да пресечеш.
Не съм стъпвал в чалга дискотеките, но съм чувал, че е зле. Ужасно е, че няма театри, няма кина. Единственият начин да се забавляваш е да отидеш на чалга.
Дори няма нормални барове, а не всеки ден можеш да си позволиш таксита до нормалните квартали с добри заведения. Така си принуден", коментира студентът.
За да сме плуралисти срещнахме и студенти, които са доволни, че чалготеките са на "една ръка разстояние" от тях и я няма "мама", която да ти казва, че "да ядеш дюнери ежедневно е вредно".
Историята на Студентски град започва още през 60-те години на миналия век. Градчето се изгражда по проект на Комунистическата партия върху отчуждени земи в тогавашните покрайнини на София.
Това е един от най-мащабните за времето проекти и включва изграждането на 60 жилищни блока, паркове, градини, плувни басейни и площадки за спорт. Както можем да видим и от снимките, Студентски град запазва сравнително академичен вид.
След настъпването на промените в България, Парламентът решава да прокара закон за реституиране на Студентски град, с което да даде началото на връщането на отчуждените земи на собствениците им отпреди 1944-та година.
Университетите получават автономия и право върху общежитията и терените, принадлежащи към тях. С тези законови промени и дерегулацията започва вълнообразната комерсиализация на Студентски град, споделят от dВерсия.
Ако младите, учащите се, са бъдещото на България не е ли иронично как точно тях подлагаме на този градски ад?
