Здравей, любов моя, не зная дали мога да те наричам така, но обичам да чувам тези думи… Да чувам, че си мой. Има ли нещо по-хубаво от това да знаеш, че принадлежиш някому, че си желан, че си нужен, че си толкова, наистина толкова чакан? Може би ще ти прозвучи странно, но имам нужда само от едно нещо.
Просто искам да ме обичаш.
Можеш ли да го направиш?
Искам да зная, че мога да разчитам на теб във всеки един миг, да зная, че си мой, да зная, че ми даваш опора в живота, на която не спирам да се облягам.
Не искам да ме разбираш, зная, че моят вътрешен свят е прекален хаос за теб. Моля те само да бъдеш до мен, до твоето неуверено малко и лудо момиче, което все още не е готово да порасне.
Няма нужда да анализираме всеки детайл от нашата любов, няма нужда да й слагаме етикети, няма нужда дори да я наричаме любов.
Достатъчно е само да държиш силно ръката ми и в очите ти да виждам, че в твоя свят има място за мен.
Отдавна спрях да вярвам в приказки и несъществуващи вълшебни светове, затова просто си мечтая да вярвам в нас самите. Моля те, дай ми знак, че мога да разкрия сърцето си пред теб, защото твърдо вярвам, че “по-добре рана, отколкото никога”.
Може и да ти се струва странно, но наистина нямам против да бъда наранена, вместо цял живот да се питам какво е можело да стане. Такава съм, не обичам да си задавам подобни въпроси. По-добре да се метна с главата надолу и да вярвам, че ти си там и ще ме хванеш. Ще го направя заради тръпката да разбера дали наистина си там и ме чакаш.
Ще ти го кажа отново: наистина, повярвай ми, не искам нищо друго, освен онази луда и голяма любов, за която и до ден-днешен не спирам да мечтая. Можеш ли да ми я дадеш?
