Реакциите на различните видове риби при промяна на времето са обект на дългогодишни изследвания. Всеки опитен въдичар си е създал своя собствена теория, изградена върху наблюденията му през годините когато се е занимавал с риболов.
И докато повечето от факторите, касаещи конкретната синоптична обстановка - валежи, вятър, температура на водата, слънчево греене и т.н., са обозрими и лесно можем да се съобразим с тях, то с атмосферното налягане въобще не е така. Ние, хората, не усещаме промените в показанията на барометъра и точно това е причината този фактор да се подценява. А той оказва голямо влияние върху живота и поведението на рибите дажи на хората.
За поведението на барометъра обичайно научаваме от синоптиците, но прогнозите най-често са за конкретния ден. По-дългосрочната прогноза не е напълно точна. Пък и малцина са тези въдичари, които стриктно следят какво е състоянието на атмосферното налягане и каква е тенденцията за следващите дни. Неведнъж се случва след неудачен риболовен ден да се чудят на пасивността на рибата при нагледно добри условия за риболов.
Науката и до днес не може да даде еднозначен и категоричен отговор на въпроса как точно влияе повишеното или пониженото атмосферно налягане върху рибите. Най-общо се счита, че всички резки отклонения от нормалните стойности се отразяват негативно. При драстични промени рибите изпадат в дискомфорт, търсят оптимална дълбочина, която да им осигури приемливо налягане, губят жизненост, апетитът им рязко намалява.
Установено е, че ако барометърът се задържи на 760 мм може да се разчита на благоразположение от страна на рибите. Но даже това твърдение е условно, понеже такова атмосферно налягане е подходящо за водоемите, разположени на ниво около морското равнище или малко над него, тоест за равнинните водоеми. При височинните язовири тези стойности се променят. Ако барометърът слезе под 740 мм, рибата търси позиции в дълбочините, като задълго пренебрегва потребността на храна.
Ако пък налягането показва твърде високи стойности, рибата компенсира затрудненията от промените, като излиза по-близо до повърхността. Тези тенденции все пак ни дават възможност за ориентация и ни подсказват какво да предприемем в практиката, когато се озовем на водоема при неподходящи атмосферни условия. Важно е да имаме някакви познания в тази област, понеже рядко може да се случи абсолютно всички природни фактори да са оптимални. Такива дни са единични през годината, но това съвсем не означава, че е необходимо да използваме само тях за риболов. Уменията да преодоляваме негативното влияние на един или друг фактор ще ни позволят да се радваме на сполучлив улов дори в дни, когато времето не ни гарантира оптимална активност на рибата. Това се постига със солиден “трудов стаж” по водоемите и богати теоретични познания.
Нека отбележим, че природата е дала на рибите метеорологични способности, които ние, хората, не притежаваме. На базата на промените в налягането и вслушвайки се в инстинкта, те предусещат всяко трайно разваляне на времето далеч преди то да настъпи. Това ги кара да вземат съответните мерки, за да смекчат последствията от предстоящите катаклизми. На всеки въдичар с опит се е случвало да отиде за риба в наглед прекрасен ден, да има всички предпоставки за успех, но рибата да не кълве. Няма видима причина за това. След два-три дни обаче времето рязко се влошава и едва тогава човек си дава сметка, че рибата е усетила промяната и така намира обяснение за необичайната ѝ пасивност - доказателство, че водните обитатели наистина са добри метеоролози.
Промените в атмосферното налягане не влияят еднозначно на всички видове риби. Случвало се е в необичайно високо налягане някои риби да кълват добре за сметка на апатията на други. Всичко това е следствие от различните изисквания на организма на всеки отделен вид към конкретната обстановка.
Както споменах в началото, това е една от причините да няма точно изградена теория по този въпрос. Но в точността на рибешкия барометър не бива да се съмняваме. Неговите показания предопределят поведението им за дни напред. Той отчита с абсолютна точност всички промени в налягането и свързаните с това природни аномалии, а рибите се нагаждат според собствената си физиология. Много често последствията са негативни за нас, понеже все още не познаваме в детайли законите на водния свят или просто ги подценяваме.
Какво време е подходящо?
1. Жега и слънце. Летните горещини по принцип не са най-доброто време за риболов у нас. Когато температурите надхвърлят 30 градуса, повечето водни обитатели търсят прохладата и сенчестите места. Кислородът в язовирите и езерата намалява заради процеса на гниене. Добър вариант за жегите са горните и средните течения на реките. Може да се потърси пъстърва на суха муха и блесна или пък черна мряна. По затворените водоеми мирните риби се хранят рано сутрин и привечер.
2. Облачно и хладно. На теория това е най-доброто време за улов на риба. Облачността намалява видимостта на рибите и ние ставаме по-незабележими, когато ловим в бистри водоеми или реки. Пролетните и есенните температури са най-оптимални за повечето сладководни видове у нас и тогава те се хранят активно. Хищниците също предпочитат хладното време.
3. Гръмотевици и дъжд. Най-важното правило при гръмотевици е безопасността, затова риболовът като цяло не е препоръчителен. Използването на карбонови въдици пък е изключително опасно, тъй като те са проводник на енергия. Иначе бурите са идеалното време за сом. Този хищник се вдига от дъното и започва да гони плячка, щом усети светкавици. При проливен дъжд обикновено се активизира и мирната риба в язовирите, тъй като капките вкарват доста кислород във водата.
4. Студ и сняг. През зимата по-голямата част от сладководните видове у нас изпадат в летаргия и не се хранят. Разбира се, има изключения. По реките кефали, скобари и морунаши не спят и могат да се уловят и при минусови температури. Повечето язовири замръзват и идва ред на подледния риболов. На дупка у нас се хващат основно видове като костур, бабушка и щука. От февруари по реките стартира и пъстървовият риболов.
