Всеки ден животът ни поднася истории за силата на човешкия дух . И наистина, има ли нещо по-велико от вярата и упоритостта, които ни карат да се борим с живота въпреки всичко.
В Тернополския регион живее жена, която удивлява със своята сила на духа. Вера Фещук-Омелчук от с. Залески, Шумски окръг, ни убеждава, че чудесата се случват по-често, отколкото си мислим.
Вера е родена без ръце , а краката й са с различна дължина. Лекарите свивали рамене, уверявайки родителите, че момичето ще живее не повече от пет години. Предложили им да изоставят детето, но майката и таткото на Вера не можели да направят това и задържали малката.
Сега 35-годишната Вера живее пълноценен живот и е абсолютно щастлива. Ето какво каза тя в интервю за Lenta.ru:
- Мама ми разказваше, че лекарите питали дали по време на бременността си с мен не е яла нещо отровно или може би се е чувствала зле. Но нямало такова нещо. Майка ми работеше като доярка във ферма, а баща ми - като механик. А и аз не съм първо дете. Така е било писано ...
Откъде идват патологиите на малката Вера, лекарите така и не разбират, но бебето е родено без ръце, а единият ѝ крак е с 20 сантиметра по-къс от другия. С голяма трудност тя успява да се научи да ходи, а започва да говори едва на 3 години. Тя се справи със подкрепата на семейството. Родителите и по-големите братя и сестри постоянно се грижат за Вера.
На 7 години нашата героиня започва да учи у дома. Тя се научава да пише с крака си толкова сръчно, че учителите са изумени. С течение на времето тя се учи да прави с краката си почти всичко. Вера се опитва да гледа на живота с оптимизъм и чувство за хумор. Тя казва, че не обича да седи със скръстени... крака.
"И да изчистя, и да прибера играчките на децата, да ги преоблека, нахраня, да приготвя вечеря - успявам да направя всичко." Дори в градината работя с краката си. Вече така съм се усъвършенствала, че дори близките ми са изненадани и не смогват да ме "догонят".
Хобито на Вера е бродерията.
- Започнах да бродирам на седем. Сега, разбира се, не винаги има достатъчно време, но се опитвам да посветя поне половин час на ден на хобито си. Подарявам творбите си на приятели и познати. Моите бродирани кърпи и салфетки стигат и в чужбина, с приятели от Германия, Полша.
Но най-удивителното е, че Вера е усвоила техниката за нанасяне на грим с краката си и сега гримира всички местни момичета, които се записват при нея с удоволствие.
Вера се превръща в истинска сензация: писали са за нея във вестници, показвали са я по телевизията. Тя е забелязана и от компанията Орифлейм, която ѝ плаща курсове по гримиране. Сега Вера е сертифициран гримьор.
- Работя като местен гримьор. Обичам да опитвам нови неща в грима. Не ми е трудно да гримирам себе си или моите приятелки - вземам четката за грим с пръстите на краката си - и готово!
През 2011 г. Вера се омъжва за Петър, който чака за ръката ѝ цели й пет години. Една година след сватбата се ражда дъщеря им Евелин, а след няколко години се ражда и Арсен.
Вера се грижи сама за децата, храни ги, сменя пелени те им и дори ги преоблича.
След раждането на второто им дете Петър започва да пие сериозно и Вера решава, че може да се справи сама, защото не е свикнала с отчаянието. Сега жената е разведена: тя отглежда сама децата и си изкарва прехраната. Вера признава, че е щастлива!
