Общинските администрации би трябвало да са в услуга на гражданите. Така е на книга.
В края на м.г. съдът се произнесе в полза на обикновените данъкоплатци по два сходни казуса срещу двете най-големи общини у нас - София и Пловдив. Родители атакуваха правилата за прием в детските градини на двете общини заради дискриминационни критерии. В София битката започна през 2011 г., когато родители завеждат дело от името на детето си, родено на 17 юни 2011 г. Делото е срещу един от критериите, приети от Столичния общински съвет, седмица след раждането на детето. Става въпрос за предимството, което се дава, ако поне един от родителите/настойниците или баба/дядо работят в общинска детска градина или детска ясла най-малко шест месеца преди кандидатстването. Привилегията стана по-известна из форумите и родителските среди като "критерия роднина". Според родителите на детето това е форма на пряка дискриминация. В края на 2012 г., година след като делото е влязло в съда, магистратите приемат аргументите на жалбоподателите и решават, че става дума за дискриминация.
Според съда критерият поставя в по-благоприятно положение определена група деца на базата на роднинска връзка с лице, заемащо определено обществено положение. Доколкото пряката дискриминация е абсолютно забранена от закона, всякакви доводи за оправдана законова цел са неотносими към спора, още повече, че такива доказателства не са представени по делото, мотивира се съдът. Общината дори не е представила доказателства в полза на аргументите си, с които е въвела критерия, а именно - стимулиране на заетостта. Недоразуменията около този критерий обаче не свършват дотук. "Оспореният критерий е определен като такъв с по-голяма тежест, тъй като по него се дават 3 допълнителни точки. Не става ясно защо този критерий е ценен по този начин, след като за други три общи критерия се дава по 1 точка", уточняват от съда. Общината обаче е свикнала с атаките на нормативните й документи и изпитаната тактика е да контраатакува
Затова обжалването на решението на съда пред Върховния административен съд (ВАС) от страна на Столичната община бе естественият ход по казуса. Това обжалване обаче осигури само още една година живот на дискриминационния критерий, защото през ноември 2013 г. ВАС възпроизведе решението на магистратите от административния съд. Опитите за оборването и на това решение обаче се оказаха не по силите на общината. "Не искаме да има напрежение сред родителите, когато започва класирането, и решихме да не обжалваме отново, защото нямаме повече аргументи в полза на критерия", коментира след това шефът на дирекция "Образование" Мария Минчева в общината. Столичната община се отказа от критерия и промени условията за прием като изискването "роднина" отпадна.
Една крехка жена тихо надви бюрокрацията
На около 100 км от София, в Пловдив, друга жена печели дело срещу общината пак за дискриминация при класирането в детските градини. Радостина Цанева не изглежда жена, която би извършила подвиг. Нито, че ще даде интервю след него. Притеснителна е и постоянно твърди, че не търси конфликти. Въпреки това тази жена атакува в съда несправедлив критерий за приема в пловдивските детски градини, спечели делото (тъй че общината да не го обжалва) и установи една правда. Не се похвали на никого. Обади се на журналисти чак след като учудено установи, че община Пловдив не информира обществеността за съдебното решение и продължава приема по старата методика. Успехът й щеше да остане известен само на близките й, ако местната управа просто бе съобщила на гражданите за отпадналия скандален критерий.
Радостина е 40-годишна, от 16 години е следовател. Разследва стопански престъпления. Работата й предполага много енергия, активност, но всъщност граждански инициативи досега не е предприемала. За първи път влиза в съдебна зала при казуса с градините. Юридическото образование й помага да не наема адвокат по делото. Толкова. Другото е изострено чувство за справедливост, ощетеност, подкрепа от страна на съпруга и... бърза победа в съда. Прави го без връзки, с три посещения в съдебната палата, почти без пари и помощ от стотиците други потърпевши родители. Това е история, в която гражданинът побеждава мирно и тихо, без идея за скандал, противопоставяне, без дори да знае кой точно е виновен за проблемите.
Естествено в основата е личната несполука с приема. Радостина е честна, нищо не крие, а ето и историята:
През 2013 г. малкият Христиан (единствено дете) навършва 3 г., идва ред за градина. Следват неминуемите трепети по порасването на малкия и притесненията дали ще бъде приет. Предната година община Пловдив е приела методика за централизиран прием - документите се подават общо, родителите вписват пет желани градини, извършват се класирания спрямо петнайсет критерия (работещи родители, родители инвалиди и т.н). Системата е въведена с благородна цел - да преустанови размотаването от градина на градина, опашки, списъци. Съответно важи и за яслите.
Всеки критерий дава определен брой точки, чрез които децата се подреждат съобразно пожеланите заведения. Извършват се няколко класирания. Водещият критерий, даващ най-много точки, е местоживеенето - домашният адрес да е в административния район на градината. Той осигурява цели 5 точки, но има и още едно важно изискване - местоработата на родителите. Добавя се по 1 точка на родител, ако се труди в същия район.
Този критерий се явява решаващ не само за малкия Христиан. Детето не е сред "печелившите" в нито едно от класиранията, за нито една от пожеланите градини. По същия начин отпадат и децата на познатите на Радостина, които живеят в района, но не работят в него. Обратно - тия, които живеят и работят, се класират. Появява се и трети проблем - между класиранията се оказва, че някои родители успяват да "сменят" местоработата. Децата им са приети.
Намерили са вратичка
"Живеем в район "Север". Работя в "Централен". Мъжът ми е ръководител полети на летището в Граф Игнатиево. Повечето посочени от нас градини бяха в "Север", за да е близо до нас. Но не се получи. Всички, които нямаха исканата месторабота, не се класирахме. Не само, че не можеш да избереш желаната градина, но и въобще не се класираш. Та ние живеем в Пловдив, плащаме си данъците тук, нормално ли е детето да ходи на градина, само ако родителят работи в района на настоящия адрес?! Има хора, които се трудят в заводи извън града, други - в чужбина. Ако общината осигурява работа на всеки един в района - добре, но не е така. Житейски е много неоправдан този критерий, а е много жесток", казва Радостина.
А как междувременно родители "сменят" местоработата? Не е трудно, стига фирмата да разполага с офис в съответния район или пък да осъществява някаква изнесена дейност. Има и още един проблем. "Ако родителят класира детето си и то бъде записано, но на другия ден не работи вече в района, измества дете, на което родителите работят", казва Радостина.
Христиан не е приет на първото класиране през май. Недостигат точките по месторабота. Радостина почва да чете закона за дискриминация, вижда, че има такава. Чувства се ужасно, различна, неравнопоставена с другите. Започва да се самообвинява - "с мъжа ми взехме да изпитваме вина, че не работим в района, в който живеем". Жалбата в Административния съд е подадена от двамата още преди второто класиране. Не чакат дълго - в едно заседание административният съд събаря критерия за местоработата. В края на декември 2013-а решението вече е в сила.
"Не, нямах връзки, познати, че да стане бързо. Просто делата за дискриминация са такива - или има, или няма. Не се губи време". Съдът вижда и производствено нарушение при издаването на нормативния акт, с който е въведена методиката за прием - проектът не е бил качен на интернет страницата на общината. Радостина печели.
В хода на делото тя се убеждава, че много родители са засегнати. Не контактува с общинарите, няма и нужда - Радостина не иска скандали, настоява да се отмени нещо несправедливо. Общината също не я търси. След съдебния успех вижда по форумите, че хората се радват, поздравяват я задочно, има съмишленици - струвало си е. Но преди радостта да стане обща, е трябвало да мине още време.
Малко преди да влезе в сила съдебното решение пловдивският общински съвет сам премахва критерия за местоработата. Прави и други нужни промени в реда за прием. Малкият повод вероятно е делото на Радостина, големият - че опитът показва нужда от нови правила, родители се оплакват от доста неща... Специално критерият за местоработата е бил гласуван през 2012-а по предложение на директорите на градини. В крайна сметка през декември миналата година общинският съвет прави промени, решавайки да влязат през април 2014 г. - за новата кампания. Междувременно обаче се извършват още класирания
Това е така, тъй като всеки месец се появят освободени места и след родителски заявления се извършва подреждане. Радостина с изумление установява, че след декември, т.е. при влязло в сила съдебно решение, три междинни класирания са оповестени на сайта на общината с фигуриращ критерий за месторабота. На електронната страница, където родителите се информират за кампаниите, липсва информация за произнасянето на съдебния състав. Работата върви по старому.
Радостина се обажда на местния в. "Марица". Статията излиза на 17 февруари. На 18-и е излъчен репортаж по БНТ. На 19-и се появява съобщение в общинския сайт, че критерият за местоработата е отменен и подадените заявления ще бъдат с коригирани точки. Тъй де, понякога и журналистите вършат работа.
Зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов обясни с "недоглеждане на техническите лица" извършените класирания след отмяната на критерия.
Сега Христиан ходи на частна градина. Скъпо е, но семейството може да си го позволи. "Много дръпват напред в градините", обяснява майката. Говорим за дискриминацията по принцип. Не е ли всеки критерий дискриминационен? "Има една разпоредба в закона за дискриминацията, която казва, че държавните и общинските органи трябва да се въздържат от приемане на дискриминационни разпоредби. Пише, че в определени случаи се позволяват привилегии, но този, нашият конкретно, не влизаше. Да, трябва да има критерии за класиране, не може без тях, съответно през годините вероятно приемът ще бъде атакуван - тая година един критерий, другата - друг. Става въртележка, която ще продължи, докато се реши проблемът с местата. Но идеята не е да се настройваме родителите един срещу друг, нито срещу общината. Тя не е виновна, че няма достатъчно места. Всъщност не знам кой е виновен", казва Радостина. Знае обаче, че не може родителят задължително да работи в района на местоживеене.
Тя е праправнучка на опълченеца Георги Димитров-Комитата. С него си обяснява бликналия борбен дух, както и с факта, че е второ поколение юрист. Изпраща ме с думите: "Хората адмирират идеята, че човек може да поведе и спечели битка в стремежа държавните и общински органи да подобряват нашия живот и законността. Истината и справедливостта са добродетели, които българите носят в себе си и ценят. Бих посъветвала хората да преследват своите мечти и цели, защото това носи житейско удовлетворение. А ние действахме като родители".
