Той е като живак, непрекъснато се движи. Темпераментен и много буден, любопитен за света и най-вече за новия си живот.
“Домът ни кънти от гласчето му, семейството ни вече е истинско, има смисъл да живеем”, споделя развълнувано Рени. Тя току-що е взела от училище палавия третокласник, който вече има много познати и сред съучениците си.
Рени разказва, че решението да осиновят дете взели през юни м.г. И веднага подали документи. Всъщност още в деня на погребението на Ива бащата Георги заяви пред наш репортер, че без дете няма да останат. Нямали претенции дали да е момиче или момче - искали само да е от 3 до 7 г.
Когато им се обадили от детското селище в Трявна, ги предупредили, че Вики е малко по-голям. “То бе харесване и обич от пръв поглед. Казахме му: “Хайде да ходим да хапнем пица”, и той веднага тръгна”, припомня си първата среща Рени. А малкият си мислел: “Дано това да са моите мама и татко.”
Непосредственост има в цялото му поведение, защото е раснал в детско селище, а не в дом, смята Рени. Харесали кокетните къщички, в които една жена отглежда най-много 6 деца. Били мили и всеотдайни - затова Вики все иска да се обаждат на леля Валя Марчева.
“Аз имам 3 майки: тази, която ме е родила, леля Валя и мама Рени”, казва Вики. Веднага обяснява, че бил на 3 г., когато първата го оставила на съседи и заминала на гурбет.
Няколко месеца пращала издръжка, после спряла и да се обажда. Тогава хората потърсили съдействие от социалните. Момчето твърди, че помни как дошъл бус от Трявна и го отвел.
“Бях прегърнал едно мече, ей така, сгушен и уплашен. После свикнах”, казва детето.
Нищо от истината за трагедията с Ивелина не му е спестено. Виктор знае, че тя е убита. Често ходят на гроба , той помага при почистване на сухите цветя. Неговата кака му е оставила нещо голямо и рошаво.
“Имам куче, казва се Арчи”, хвали се малкият с чао-чаото, което преди това било на Ива.
Въпросите често карат родителите да занемяват. Като този защо са го осиновили. Още в колата, докато пътували от Трявна към Ловеч, Вики попитал имат ли други деца.
“Казах му, че вече нямаме и защо е така. И тогава той отвърна: “А ако беше жива, щяхте ли да ме осиновите?” Пет минути мълчах, не знаех какво да отговоря”, разказва Рени. После Виктор сам си отговорил: “Мисля, че не.”
Чаровно той допълва колко много му се искало първата нощ да гушне мама, обаче го било срам. Сега вече се качвал и на главата - буквално. Една сутрин станал рано, отишъл да купи кафе и го поднесъл в леглото.
Малкият признал чувствата си още през първия месец. Изрекъл: “Мамо, обичам те!”, и я оставил без дъх от вълнение. Вики бърза да каже, че обича и татко, но понеже той е все на работа, по-рядко го вижда. Обаче през почивните дни ще отидат на село при баба.
Родителите се критикуват, че са поразглезили сина си и май ще трябва да затегнат дисциплината. “Нали не те бърка, че ти досаждам”, с усмивка поглежда към майка си. А тя го прегръща и казва, че той не е претенциозен, не иска играчки, задоволява се с малко. Ренета и Георги изживяват болезнено всяко ходене в съда, където виждат екзекутора на дъщеря си. Опитват се да избягат от мъчителната представа за това как си е отишла.
“Ивка бе само на 25 г., как не му дожаля на този изрод за младостта ”, питат се те и ще го правят до края на дните си. Драмата, почернила душите им, се разиграла на 15 септември 2012 г. Призори пред ловешката дискотека “Илит” полицаят Иво Маринов чакал притаен в храстите.
Посетителите започнали да се разотиват и от заведението излезли Ивелина, приятелката Христина и Александър.
Отправили се към колата на Ива. Внезапно от тъмното пред тях изникнал цивилният Иво. “К'во става, бе”, казал ехидно той и насочил пистолет към главата на Ива. Треснал първият изстрел, последвали още 6. От упор той я прострелял в главата и тялото, после насочил оръжието към Александър. Патроните в пълнителя обаче свършили и това го спасило.
Неистова ревност тласнала служителя от Охранителна полиция при РПУ към бруталното убийство на момичето, в което бил влюбен. Запознали се покрай работата в застрахователна компания. И колкото тя била весела и общителна, толкова той бил тих и затворен.
Нещо в мълчаливия мъж не допаднало на Ива, но вероятно от съжаление тя продължила да контактува с него във фейсбук. “Под предлог че ще прави застраховки, седеше с часове при нея, досаждаше, звънеше, пишеше есемеси”, раказва Цветозар Цалов, приятел и колега на Ивелина.
“Тя не го искаше, казваше му го хиляди пъти. Той не преставаше да я преследва”, допълва го Христина. От нея родителите на жертвата научават какво се е случило, същото разказва и в съда като основен свидетел.
Бруталното убийство потресе хората в Ловеч - 10 000 се подписаха под искане за най-тежкото
наказание за Иво Маринов. Със защитата на убиеца се ангажира кантората на адвокат Марин Марковски. По негово настояване бе направена петорна съдебнопсихиатрична експертиза на Маринов.
Специалистите от Университетската болница във Варна се произнесоха: вменяем е и може да отговаря за действията си. Иво Маринов изчаква започването на процеса в затвора в Плевен, тъй като в ловешкия главен надзирател на отделение е чичото на Ивелина Пламен Славчев.
“Изключително съжалявам за станалото.
Има други неща, които ще се изяснят в хода на разследването. Какво съм направил, как съм се прибрал - записано е на тел. 112”, заяви Маринов пред съда дни след погребението на Ивелина. Година след това ловешкият окръжен съд постанови убиецът да изтърпи наказание от 30 г. в затвор при първоначален строг режим. Решенито бе посрещнато с аплодисменти от близките на Ивелина.
На 15 септември - 2 г. след смъртта на Ивелина, процесът срещу експолицая приключи. Същия ден майката Ренета предпочете да заведе Вики на първия му учебен ден в училище “Васил Левски”.
“Бог трябва да наказва лошите като оня полицай”, убеден е осиновеният брат на Ива. После пита: “Знаеш ли какво означава името Виктор? Значи победа.” Макар и надраснал връстниците си, той е още малък, за да разбере, че мама и татко ще му помогнат да я постигне.
