Аз съм Антония и съм на 50 години. Имам дъщеря Мария, която се омъжи преди година.
Дъщеря ми избра момче от нашия град, Сашо, за свой съпруг. Не бях възхитена от избора й, човекът беше алчен и стиснат, но много обичаше дъщеря ми, така че не се противопоставих на нейния избор. След като Сашо предложи брак на дъщеря ми, започнах да спестявам за сватбата. Александър предложи брак на Мери в края на есента, а тържеството беше планирано за средата на лятото. Изчислих колко пари трябва да инвестирам в празника и разбрах, че няма да спестя толкова пари за толкова кратък период от време.
Това беше последвано от запознанство с родителите на Александър. На пръв поглед ми се сториха добри хора. Когато се стигна до сватбата, бъдещите роднини казаха, че нямат пари, а банката не им позволява да теглят кредит. Дъщеря ми наистина искаше великолепна сватба и красив празник, затова реших да се свържа с банката и да изтегля заем.
Надявах се, че родителите на Сашо ще спестят поне малка сума за сватбата, но сбърках. Единствената им инвестиция в сватбеното тържество е купуването на костюм за сина им. Възможно ли е да си представим това? Синът им се жени, но те не са купили нищо освен костюм и не са инвестирали нито стотинка в сватбата. Както се оказа, това бяха само цветя, които ме чакаха напред.
Сватбеното тържество мина добре: музика, прекрасна атмосфера. Много ми хареса празника, както и булката и младоженеца. Когато празникът приключи, Мария веднага ми даде парите, които им бяха дадени за сватбата. Дъщеря ми отдавна обеща, че ще ми даде парите, за да мога да платя поне някаква сума по кредита.
. На следващия ден родителите на Сашо дойдоха да ме посетят. Приготвих вкусни ястия и ги посрещнах както се очакваше. Седяхме и си говорихме и тогава бащата на Александър ме попита:
- „Каква сума събраха на нашите деца за сватбата?“
- „Защо ви е необходима тази информация?“ — с възмущение отговорих на този нетактичен въпрос.
- „Половината от дарените пари принадлежат на младоженеца, а синът ни каза, че ще ни даде тези средства.“
„Съжалявам, но не сте похарчили нито стотинка за сватбата на собствения си син. Дори не сте им дали пари за тържеството, единственото нещо, което направихте, беше да му купите костюм. Това е капка в морето в сравнение с това колко похарчихме, за да зарадвам децата и да организирам такава почивка. Освен това знаете, че теглих банков кредит. Дъщеря ми обеща да ми даде пари, за да мога да върна поне половината от заема.
Карахме се дълго време, после търпението ми свърши и ги изгоних от къщи. Тогава се обадих на Мария и й разказах за тази нечувана наглост. Дъщеря ми говори с мъжа си, обади се и каза, че баща му е поискал да му купи лодка за риболов с парите от сватбата. Той обеща след това да даде на Мария и Александър процент от продажбите. Сашо се извини за поведението на родителите си и аз все още съм в шок от тази ситуация.
