Елена се оплака от гастрономическите странности на семейството на съпруга си:
-"Каго идват у нас, ми се иска да избягам от вкъщи. Вече не знам с какво да гощавам свекъра и свекърва си! Те сядат на масата и извръщат лица от чиниите си.
„В семейството на съпруга ми всеки има свои собствени гастрономически капризи, които дори те самите смятат за своя „връхна точка“. Те се гордеят, че не са като всички останали. Но съм уморена от тези прищевки!
Ще започна с моята свекърва: Тя има правило - Всички ястия на масата трябва да са четен брой. Например осем сандвича, шест котлета, десет мандарини. Ако види нечетно число, слага нечетната бройка върху чинийка и я носи в кухнята. Само след това може да яде.
Да отидеш до магазина с нея е друго приключение. Тя дълго брои колко бутчета или крилца има в пакета и слага точно шестнадесет картофа и осем моркова в кошницата.
Интересното е, че нейното правило за четни количества важи само за храната. Когато й подарих два карамфила на 8 март, тя се обиди. Чудя се защо!?
Сега за тъста. Яде само това, което е приготвено пред него. Ако дойде, когато масата е вече сложена, той седи гладен с надменна физиономия или отива в кухнята и наблюдава всяко мое движение. Това пречи: Определено ще се порежа или ще изпусна нещо!
Дъщеря им също е „специална“. Винаги е на диета и всеки път не яде нещо ново. Не можеш да разбереш с какво да я гощаваш. Често чувам: "Аз не ям това!"
Съпругът ми също е капризен - не яде лук. С него се справям: Добавям сушен лук към горещи ястия или приготвям без него.
Представете си как протичат посещенията: Свекърът ме гледа, свекърва ми брои храната, зълва ми не кусва от чиниите. Уморена съм от това!
Наскоро се обадиха: „Минаваме от тук, ще се отбием на гости“. Отначало се замислих с какво да ги нахраня, а след това реших: Защо да се занимавам!
Приготвих шест пакетчета чай и два шоколада за пристигането им. Всичко е четен брой, както обича свекърва ми.
Седнаха на масата. Гледаха свирепо: „Къде е храната!?“ Спокойно раздадох пакетчета чай. Отворих шоколадите пред всички, за да не си помисли свекърът, че ще ги отровя. Зълва ми каза, че не яде сладко, затова й предложих само чай.
В резултат на това срещата приключи бързо. Роднините се обидили, че не ги поздравявам с изискано ястие, но не ми пука. Нека си го „измислят“ у дома: Броят котлетите, наблюдават готвенето и се приспособявам към диетата им. Повече няма да участвам!"
Какво мислите: Това наистина ли е „изискан вкус“ или е по-скоро "вид разстройство"? Бихте ли се адаптирали към такива хора?
