Аз съм на 46. Преди месец станах майка на близнаци - момченце и момиченце.
Но нито майка ми, нито сестра ми дойдоха за изписване. Роднините на съпруга ми също пренебрегнаха раждането на нашите деца. Всичко това се дължи на нашата възраст.
Децата са моята радост и гордост. Но, за съжаление, нито майка ми, нито сестра ми, нито роднините на съпруга ми дори благоволиха да дойдат на изписването. Всичко, защото съпругът ми и аз вече не сме млади.
Преди не мислех за деца. Бях млада и живеех за себе си: дискотеки, клубове, море от коктейли, групи приятели. Какво повече му трябва на едно младо момиче? Животът беше в разгара си.
Но на 22 срещнах Огнян. Красив, с брада и очила, момичета тичаха след него на тълпи, но той избра мен. Огнян имаше апартамент, кола и семеен бизнес. Вече си мечтаех за сватба, представях си се в бяла рокля и си мислех за меден месец. Но Огнян се оказа различен. За него това не беше сериозна връзка. Един ден, докато бях в салона, той просто смени ключалките в апартамента и изхвърли нещата ми през вратата, като каза, че не съм подходяща за него.
Беше трудно време. Отслабнах с 15 килограма, косата ми падаше и бях принудена да нося перуки. Стресът се отрази на здравето ми, особено на женската ми страна. Минах през много прегледи, операции, лечения, но нищо не помогна.
Реших да се съсредоточа върху работата. Става маникюристка, печели пари за апартамент, после за кола, а на 33 отваря собствен салон. Всичко се подобри в живота ми.
Преди две години се запознах с Димитър. Случайно влезе в салона ми да смени пари и бързо се сближихме. След известно време се оженихме и решихме да имаме деца. Но поради възрастта ни нищо не ни се получи. Тогава се реших на инвитро процедури и започнах да се моля на Бог за деца.
Молитвите бяха чути - родих две здрави бебета, като раждането беше леко.
-Ти луд ли си? На твоята възраст да раждаш? За какво изобщо си мислеше? - упрекна ме майка ми.
- Скоро ще имам внуци, а вие мислите ли за деца? - възмути се сестра ми.
Никой от близките ни не ни подкрепи. На касата бяха само съпругът ми и фотографът, които ни направиха няколко снимки за спомен. Прибрахме се вкъщи заедно с Димитър и децата.
Бебетата вече са на един месец, но нито майката, нито сестрата искат да идват на гости. Смятат, че съм ги опозорила, като съм решила да стана майка на тази възраст.
Но грешно ли е да искаш собствено семейство? Това престъпление ли е?
