Родопската Мона Лиза отсрами резила с Мис България

Уви, не! Дано се сетят други“, призова в социалната мрежа устатата, с език като бръснач, г-жа Деянова.

От "ЗАРАТА" са открили прекрасницата Аника, която се оказа недотам неизвестна, както всички си мислеха. И още много неща са научили от красивата родопчанка, която заискрява, редейки дума след дума за прелестта на българския фолклор, корените си, скъпото на сърцето й село Старцево.

В крайна сметка се е получил разговор, който е далеч-далеч от „миските“ и техните измерения – разговор за нашенската хубост и за красотата във всичките й измерения.


Вижте какво сподели тя в интервю пред Елена Дюлгерова:

 – Изненадана ли си, че твои снимки „обикалят“ социалните мрежи на фона на новата Мис България?
– Много съм благодарна на хората, че ме възприемат по този начин, но според мен не съм достойна да бъда Мис България. За това се изискват изключително много качества. Да бъдеш лицето на една държава.

Наблюдавам изключително много красиви жени в България, които може би заслужават тази титла. Но, да я имаш, е нещо наистина сериозно. Не бих казала, че аз съм достойна от собствена гледна точка.
– Все пак би ли се явила на такъв конкурс?
– Аз съм се явявала на конкурс по погрешка (разсмива се). Защото участваме на много конкурси за автентични народни носии, ходим по фестивали и на празници.
– Казваш ходим – с кого?
– Цялото ни семейство – майка, сестра ми Каролина, брат ми Роман.
– Ясно, за това ще те питам после. Сега говорехме за теб.
– Ами явих се на конкурс, който обаче се оказа нещо съвсем неочаквано – за Мис, само че „Мис Родопи – кралица на киселото мляко“.
– На мен нещо ми напошлява.
– Ох, и аз така го усетих, но грешката беше моя. Аз си мислех, че това е конкурс за носии, но се оказа нещо съвсем различно. Но нямаше как да се откажа. Не обичам да се отказвам.

Реших да продължа, защото всяко преживяване е добро – стига човек да си вземе поука от него.

Аника и брат й Роман
– Ти успя ли да си вземеш поука?
– Да, разбира се. Огромна поука.

Предложиха ми да стана модел, от модната агенция ми дадоха визитка. Отказах – бях ужасно разочарована – не бих казала толкова от себе си, аз доста се борих. Но знаех, че няма как да стана кралица.

Бях разочарована от друга гледна точка, от гледна точка на това колко различна и повърхностна е ценностната система на хората в тези конкурси.

Но в крайна сметка не останах разочарована от себе си! Осъзнах какво е важното за мен и осъзнах, че то е по-различно.
(Огромните й сини очи грейват като слънцето над Родопа планина.)
– От една страна те наричат българската Мона Лиза, от друга – диамантът на Родопите. Как възприемаш това, самата ти как се възприемаш?
– Няма как да не се лаская. Но не се възприемам нито като Мона Лиза, нито като диамант. Обикновено момиче съм, което много обича България, Родопите и родното ми село Старцево.

Но щом хората виждат тези качества в мен аз нямам какво друго да кажа освен едно огромно благодаря!
– Говориш да Родопите и родопчаните като за нещо много специално.
– Родопчаните имат изключително силни корени. Това трябва да се знае и ние като родопчани обичаме да посещаваме Рожен. Рожен за нас е магия. Магия не отвън, а точно обратното – магия отвътре. Там можем да се обединим всички заедно, да се възхищаваме заедно, да споделяме заедно любовта си към фолклора и любовта си към традициите.
– За Роженския събор говориш, нали?
– Именно. Още бабите ни и дядовците ни винаги са го посещавали и ние продължаваме традициите.

За нас беше огромно щастие да присъстваме на това мащабно събитие отново и да представим носиите на нашето село.

Горди сме, че сме деца на Родопа планина и затова песента по поляните, гайдите, настроението на хората, автентичността и самата атмосфера на събитието са ни толкова близки и любими, а емоцията, която имаме там, е несравнима.
– Ето че стигаме до участието на част от семейството ти на конкурса за автентични народни носии това лято и това, че ти печелиш голямата награда.
– Наградата я спечели празничната носия от село Старцево. Бяха представени невестинска, празнична носия и ежедневна носия на жена, както и мъжка носия.

Ние си го видим като обща победа.

Имаше много красиви носии, много силна конкуренция. Бяха представени толкова красиви автентични носии! Предполагам, че наш огромен плюс бяха косичниците.
– А, ето това щях да те питам. Двете със сестра ти сте събрали погледите и с косите си – безброй плитчици, вплели безкрайна красота. Как го постигнахте?
– В цяла България, във всеки един регион или село, заплитанията на косите са различни. Косичниците, които са наплетени на нас, се наричат “Наплитане с Рупове“ и “Наплитане с Кальеме“ и са специфични само за две села в България: Село Старцево и село Ерма река. Моят беше невестинският косичник, на сестра ми – моминският.

Аника и Каролина
Стремяхме се да направим всичко така, както е било преди, и затова сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена коса на жените от рода ни, така и специална коса за наплитане, която е по-лека и придава обем и дължина на плитките, защото е много важно за жените от село Старцево да имат дълги и гъсти коси.

Сплетоха и добавиха украшенията две наши лели, които също като млади са били сплитани и знаят как да направят всичко така, както трябва.
Всяко нещо си има специален брой и място, както и предназначение.

Общото време за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа. Но когато говорим за носии, те са красиви по различни начини.

Ние представихме това, което е останало от нашите баби.
Мисля, че и това ни даде тласък напред – че си е родово, съхранявано и представяно. Ние сме си от село Старцево и си представихме носиите от село Старцево.
– Като говориш за село Старцево цялата грееш. Разкажи ми за него.
– Прекрасно е, там и въздухът е друг – мой си, диша се по-леко, най-хубаво ми е там. А иначе село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян.

Смята се, че е най-старото селище в региона. В землището на селото е и местността Белите камъни, където са намирани следи и останки от живот на древните траки.

През селото е минавал и важен римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в района, както и едно от най-големите в цяла България. Хората от селото спазват и до днес древни традиции и обичаи, предавани от поколения на поколения.
– Ти се казваш Аника, сестра ти е Каролина. Брат ви пък е Роман. Не ми звучи много по родопски… Кръстени ли сте на някого?
– Аз съм кръстена на баба ми Анка от страна на майка ми. Сестра ми е кръстена на другата ни баба – Карамфила, от таткова страна. Само че мама искала да бъде Каролина.
– Да е по-кралско… (Смях.)
– Да, точно така – принцесата на Монако Каролина. Мама много я харесвала и много харесвала името. Брат ми пък е Роман, на дядо ни Роман. Нашата фамилия идва точно от нашия дядо по бащина линия.
– Откъде произлиза родът ви?
– Родът на баща ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на баща ми, починали много млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им по майчина страна.

Нейният род бил от Старцево и затова децата били преместени да живеят тук.
Родът от страна на майка ни е много стар.

Нейният дядо е роден през 1871 година, преди Освобождението. Той има четирима синове и три дъщери, като тя е най-младата му внучка.

Поради общуването й с по-възрастни хора през целия си живот, майка ни е наследила и запомнила толкова много за селото, обичаите и носиите.
– И понеже акцент в разговора ни стана българският фолклор, нека те питам – имаш ли усещането, че той се възражда сред младите, че има значение в днешния дигитализиран и урбанизиран свят?
– Да, определено. Много млади хора вече се връщат към корените си, към фолклора. Поне моето обкръжение е такова. А е естествено човек да присъства в позитивна среда. Аз виждам в тази позитивна среда дори хора, които не познавам, дори деца, които не познавам, от съвсем малки започват да се занимават кой с музика, кой с песни, кой с разкази и приказки. Децата са изключително умни, те попиват това, което се случва наоколо.
През нашия 21-ви век наистина сме твърде глобални, гледаме твърде много напред, твърде много навън. Напред е хубаво, но навън…
Когато гледаме навън и съпоставяме, имаме два избора – или да сме нагоре и да гледаме страните, които са под нас, или да сме надолу и да гледаме страните над нас.

Във всеки един от случаите, когато се съпоставяме с чуждото, ние гоним чужди цели. А да се възвърнеш към българското, към това, което си ти, към това, което са твоите родители и твоите баби, към предците си – това е самата противоположност на това да гледаш навън и да гледаш нагоре.
Израстването става точно по такъв начин – когато познаваш себе си. Затова съм щастлива да видя толкова много млади хора, които се интересуват от фолклора. Ние сме едни от тях.

Не можем да кажем, че сме нито най-добрите, нито най-запознатите. Имаме още много да учим, но първоизточникът на всичко е любовта, любовта над всичко.


– А красотата? Какво е да си красиво момиче в днешно време? Какви измерения има красотата? Чувстваш ли това като свой плюс, който ти помага?
– Ако трябва да разсъждавам върху думата красота, тя е добродетел. Всяка добродетел води към хубаво. Нали казват, красотата ще спаси света? (и ето я пак тази анитина свенлива мила усмивка)        
Но не само външната красота.
Красотата е извор на енергия, тя е нещо като дар. Но и красотата на духа, красотата на характера – всичко се обединява. Не можем да кажем, че един човек е красив, като е грозен по душа. Външната красота разбира се, е нещото, което виждаме първо.
Ако трябва да бъда честна за себе си, аз съм виждала много красиви хора – за мен няма грозен човек.

Виждала съм и хора, които изпъкват с външна красота, и такива, които изпъкват с душевна красота. За мен лично красотата е сила, а не слабост. У всеки един човек надделява именно тя. И трябва да надделява!
Ако гледаме на нея като на слабост, губим части от себе си. Трябва да се съсредоточаваме върху хубавото, а не да гледаме лошото.
– Малко да те приземя с въпроса с какво се занимавате двете с Каролина. Учите в Пловдивския университет…
– Каролина е втора година етнология, аз съм трета година българска и английска филология. Работим като аниматорки в детски център. Занимаваме се с дечица, обучаваме ги.

Което на мен лично ми помага, защото като завърша, искам да бъда учител, ще бъда учител. Искам да уча децата, но на село. Искам да си се върна на село.

Аника, Каролина, Роман
– Какво би казала на новата Мис България?
– Да бъде горда. Да си мис България за мен е изключително голяма титла. Но не само да бъде горда – да прави и българите горди. Една Мис България трябва да мисли и за другите, не само за себе си.
– Защо я критикуват толкова много според теб?
– Защото не е била сигурна в себе си. Много хора вече не са сигурни в себе си. Ние сме красиви такива, каквито сме. Можем да бъдем, каквито си искаме в нашия 21-ви век. Но нека сме себе си, защо да избираме да бъдем чужди?!
Ако тя смята собственото си решение за корекциите, които си е направила, за правилно и вижда себе си по този начин – няма нищо лошо. Но ако ги възприема като грешка, мога само да й кажа да помисли хубаво и да оцени себе си отвътре и да гледа да образова себе си.
Някъде прочетох, че следвала някаква мода с това, което е направила с лицето и тялото си. Бих й казала просто да следва себе си, а не другите.