Мъж на 80 г. припка обикаля из околностите на Смолян.
“Казват ми, че съм луд. Може и така да е, ама хората не ме разбират”, описва себе си Зефир Манчев. Както всички го знаят, бай Манчо постоянно търси подземна вода из планината, каптира я и прави чешми за хаир. Както той сам казва, над 300 са вече.
Търсят го и собственици на почивни станции из планината, хотелиери, да открие вода. От бедни хора никога не е вземал пари. За това през 2010 г. общината награди бай Манчо като достоен гражданин на Смолян.
“Ям в движение, докато ходя, нямам време”, казва родопчанинът. Той живее сам на около 3 км над града във вила в местността Белия камък. Всеки ден върви пеша до града или до някой баир за поредния извор. Така е, откакто се споминала съпругата му Албена преди 30-ина години. От нея, която е от ксантийското село в днешна Гърция Исьорен, има 5 деца.
“Утре ще ме карат в селото да го видя. В миналото не можеше. Семейството беше избягало в България през войната и остана в Смолян. Живяла е във воденицата на баща си в кв. “Райково” и се разболя от ревматизъм. Цял живот беше тежко заради здравето, но живяхме добре”, разказва набързо старецът.
Инструментите на дядо Зефир са 2 месингови пръчки и 3 камъчета в джоба. С тях търси вода. Металните пръчки - багети, са завити на прав ъгъл, те го насочват. От месинг са, защото този метал “хващал” биомагнитните вълни по-добре.
Той усещал биотокове над извора - така назовава това, което чувства, идвал му “ток”.
“С пръчките, като тръгна в диаметър от 200 м, хващам къде е водата, те ме водят, държа ги хлабаво и те се въртят натам, накъдето е водата. Като стигнат извора, който се казва “майка”, се кръстосват. Ама не е лесно, защото изворът може да е разпръснат, трябва доста да се обучаваш, докато се научиш да те слушат”, обяснява бай Манчо. После започвало “лъженето” с водата, докато я укроти и хване.
Трите камъчета пък му служат, след като открие “майката”. “Хващам камъчетата и казвам: “Господи, водице, чуй ме. Между нас са Бог, светците и ти. Ако стопанин ти е жена, сестра да ми е. Ако е мъж, нека ми е брат. Приемаш ли ме?”
След това хвърля камъчетата, чува я под земята и започва да копае, за да я събере на повърхността. “Намирането е лесна работа, после става трудно, защото трябват пари”, казва бай Манчо.
