Всички сме чували за италианската автомобилна марка Lamborghini, но няма единодушие сред нас как трябва правилно да се произнася на български. Оформили са се два лагера - на „ламборджинистите“ и „ламборгинистите“, които често влизат в ожесточени схватки, особено на маса след няколко ракии.
Целта на този материал е да внесе яснота по въпроса - не само за италианските коли, но и за други търговски марки, лични имена и топоними (наименования на селища), чието изписване на латиница не ни подсказва много как трябва да ги прочетем.
Има два основни способа за предаване на чуждите имена на български.
Първият се нарича транслитерация - при него латинските букви се заменят с относителните им буквени еквиваленти в българския.
Вторият способ е фонетичната транскрипция - т.е. на български се изписва това, което чуваме да произнасят чужденците. В този ред на мисли американската столица би трябвало на български да се нарича „Уошингтън“, а френската - „Пари“, защото така ги произнасят местните хора. И тук обаче нещата не са еднозначни - следвайки това правило, чужденците например трябва да наричат Горна Оряховица „Горняоица“, защото така говорят в областта. (Вижте в карето какво мисли сър Уинстън Чърчил по въпроса дали англичаните трябва да се нагаждат към местното произношение или обратното.)
Във фундаменталния си труд „Българска транскрипция на английските имена“ покойният голям англицист Андрей Данчев отбелязва:
„Било поради незнание на истинския изговор или поради някои други причини, транслитерацията на имена продължава да се практикува и днес, напр.
Jersey e Джърси, вместо правилното Джързи, Irving е Ирвинг вместо Ървинг, MacNeil е Макнейл, а не правилното Макнийл и др.“
Данчев продължава: „Съществуват различни видове неточност. Погрешните транскрипции могат да се дължат на непознаване на действителното произношение на дадено име в езика-източник, въпреки че е налице очевидно намерение за фонетична транскрипция, напр.
Фред Астър вместо правилното Фред Астер или Импайър Стейт Билдинг вм. Емпайър, Тюксън, Аризона, вместо Тусон, гр. Рийдинг, Англия вместо правилното Рединг.“
Мерила за доброто познаване на английския е името на град Leicester -него го бъркат дори много от англичаните. На български градът се появява като Лайчестър, Лейкастър и какво ли не още, вместо краткото и правилно - Лестър!
Но стига вече с теорията - нека да дадем списък с конкретни примери на „щекотливи“ (извинете за русизма) за произнасяне чужди имена и марки.
Ламборгини
Италианският производител на скъпи спортни автомобили се нарича „Ламборгини“. Съгласно правилата за четене в италианския, ако след „g“ стои “h”, трябва да се чете само „г“. У нас обаче широко е разпространено невярното произношение „Ламборджини“ - уверете се сами в Google. Но ако го произнесете така пред италианец, той ще ви помисли за идиот, който се опитва да нанесе сериозна обида...
Найки
Названието на бранда идва от древногръцката богиня на победата Нике и в оригинал на английски звучи „Найки“ - така го произнасят навсякъде в САЩ. В Европа като цяло и в частност в България е широко разпространено неправилната транскрипция „Найк“, идващо от неправилното схващане, че думата трябва да се чете по аналогия с други подобни в английския - например like - лайк (харесвам).
Хенде
В превод от корейски Hyundai означава „съвремие“. Правилната българска транлитерация на тази дума е „хенде“, с ударение на последната сричка. У нас обаче широка популярност е придобило названието „Хюндай“, което се използва официално от представителството на фирмата и в рекламите на автомобилите.
Порше
Произнася се „пОрше“ - с ударение на първата сричка. Идва от името на основателя на фирмата Фердинанд Порше. У нас често слагат неправилно ударението на последната сричка, а някои, искащи да минат за всезнаещи, изискани и далеч от шумната тълпа, пропускат и „е“-то в края. За джипката добавката Cayenne се чете „Кайен“.
Бе Ем Ве
Глупаво е, наистина, но поборници за правилното произношение настояват това да се произнася „Бе Ем Даблю“. Да но колата е немска, сори. Името е съкращение от Bayerische Motoren Werke - Баварски моторни заводи и на немски тези букви се четат точно така. Друг е въпросът защо веригата бензиностанции OMV у нас се чете „О Ем Ве“ вместо правилното - „О Ем Фау“ - те са австрийски все пак, нали?
Моет е Шадон
Въпреки широко разпространеното у нас мнение в името на известната марка шампанско при произнасяне не се изпуска „т“ в първата дума, а „н“ в Chandon. Съюзът „и“ в средата се чете на френски като „е“.
Левис
Внимателното проучване показва, че в цял свят, включително и в Америка, се използват и двата варианта на името на най-популярните джинси - и „Левис“ и „Ливайс“. Хората и до ден днешен продължават да се интересуват от истината, да спорят, да доказват. Доказателствата в този случай се свеждат до два момента - англоговорящите ползват предимно „Ливайс“, следвайки правилата на родния си език. Създателят на първите джинси обаче се казва Леви. Леви Щраус е бил немски евреин, който по рождение получава името Лоуб (Loeb). 18-годишен той напуска родната Бавария и се заселва в Сан Франциско, където за по-удобно си сменя името на Леви. И ако следваме правилата, джинсите трябва се казват „Левис“.
Зирокс
Да, така е - няма „ксерокс“, има „зирокс“. В Щатите началната буква „Х“ винаги се чете „З“. Зина - принцесата войн - се изписва на английски Xena. Но у нас още с навлизането на първите копирни апарати преди много години се утвърждава народното наименование „ксерокс“, което се е запазило и до днес.
Самсон
Samsung в България се произнася „Самсунг“, но по-правилно би било „сАмсон“ с ударение на първата сричка. В превод от корейски означава „три звезди“.
Мицубиси
Предпоследният звук в името на автомобилния и индустриален гигант на японски е нещо средно мужду „с“ и „ш“, но повече клони към „с“. Владеещите японски биха препоръчали определено „Мицубиси“, но тук отново традицията си казва думата - народът си знае „Мицубиши“. А какво ли означава? Вгледайте се в емблемата - „три ромба“, точно така.
ФЕШЪН КУРС ЗА НАПРЕДНАЛИ
Най-често колебанията за произношението настъпват при етикетите на модните брандове. Ето кратък азбучен справочник, като ударените гласни ще отбележим с главни букви.
Alexander McQueen - „Александър МаккуИн“.
Azzedine Alaia - трите гласни във фамилията не бива да ви плашат - „Азедин АлАйя“.
Badgley Mischka - Търговската марка е комбинация от имената на създателите Марк Баджли и Джеймс Мишка.
Balmain - на английски е „Балмейн“, но корените на фирмата са френски, затова по-правилно и изискано е „БалмАн“.
Bulgari - „Булгари“. Световната италианска бижутерна компания е основана от Сотир Булгари, роден в македонското село Каларити от български родители емигранти през 1857 г. 24-годишен Сотир емигрира в Рим и започва бизнес, както знаем - доста успешен...
Carolina Herrera - първата буква във фамилията на дизайнерката е няма, затова се произнася „КаролИна ЕрЕра“.
Cartier - „КартиЕ“.
Celine - „СелИн“.
Chloe - това си е изцяло френска марка, затова правете като французите - „КлоЕ“.
Christian Louboutin - Знамените обувки са на „КристиАн ЛубутЕн“, познавачите накратко ги наричат „Лубис“.
Christian Lacroix - „КристиАн ЛакроА“, последната буква във фамилията не се произнася.
Comme des Garcons - тази японска марка е с френско име и се чете „Ком де ГарсОн“ без „с“ накрая.
Dolce & Gabbana - научете наизуст и не правете повече грешки „ДОлче енд ГабАна“.
Dsquared - сложното име на тази италианска фирма представлява игра на думи и трябва да се произнася „ДискуЕрт“.
Emilio Pucci - „Емилио Пуччи“, в никакъв случай „Пуси“!
Etro - брандът е италиански и затова ударението е на първата сричка - „Етро“, а не „ЕтрО“.
Hermes - „ЕрмЕ“, разбира се, френска работа.
Herve Leger - „ЕрвЕ ЛежЕ“.
Giambattista Valli - „ЖамбатИста ВАли“, а колегата му естествено е „ЖанфрАнко ФерЕ“.
Giorgio Armani - „ДжОрджо АрмАни“.
Givenchy - „ЖиваншИ“.
Jean-Paul Gaultier - „Жан-Пол ГотиЕ“.
Jimmy Choo - обувките и останалите джуфки на този дизайнер се казват „ДжИми ЧУ“.
Guess - Просто „Гес“.
Lacoste - „ЛакОст“.
Lanvin - най-старата парижка модна къща се произнася „ЛанвАн“.
Loewe - тази испанска марка трябва да се чете „ЛоЕве“.
Louis Vuitton - не „ЛуИс“, а „ЛуИ“, и не „ВютОн“, а „ВюитОн“. Запомнете добре!
Marchesa - по италианските правила е „МаркЕза“, а не „МарчЕза“.
Miu Miu - като мяукаща котка - “МИу МИу“.
Moschino - названието на бранда идва от името на основателя му ФрАнко МоскИно.
Nina Ricci - по аналогия с „ГУчи“ произнасяме „Ричи“.
Proenza Schouler - е, този американски бранд може да ви изкълчи езика - „ПроЕнза СкУлер“.
Ralph Lauren - вярното произношение е „ЛОрен“, а не „ЛорАн“, защото това е американска марка.
Salvatore Ferragamo - поемете въздух и тренирайте: „СалватОре ФерагАмо“.
Sergio Rossi - не Серхио като в Испания, а Сержо - по италиански маниер.
Sonia Rykiel - „Соня“ е ясно, фамилията е „РикЕл“.
Tommy Hilfiger - „ТОми ХилфИгер“.
UGGs - ботушите съкратено не са „Угс“, а „Агс“.
Versace - „ВерсАче“ с ударение на предпоследната сричка.
Vionnet - не „Вайонет“ по английски маниер, а „ВионнЕ“ - по френски, е правилното.
Чърчил: Езикът трябва да служи на хората, а не обратното
През 1945 г. Британското външно министерство излиза с предложение чуждестранните градове да се изписват в английския език по начина, по който местните хора ги произнасят, а не според традиционния английски правопис. Премиерът сър Уинстън Чърчил изпраща следния саркастичен и полусериозен отговор до министерството:
„Това е изцяло неприемливо за мен. Аз не смятам, че имената, които от поколения се използват в Англия, трябва да бъдат променени, за да се угоди на капризите на чужденците, живеещи по тези земи.
......
Не можем да се откажем от името Константинопол, макар че за глупавите хора след него в скоби може да се изпише „Истанбул“. Що се отнася до Ангора, която отдавна е позната у нас чрез ангорските котки, аз с всички сили ще се противопоставя това име да се сведе до грозното „Анкара“.
.......
Ако не се съпротивим навреме, може би след няколко седмици ще се налага вече да наричаме Легхорн „Ливорно“, а Би Би Си ще получат разпореждане да наричат Париж „Пари“.
Чуждите имена са направени за англичаните, а не англичаните - за чужди имена!“
