С Богдан сме женени от 12 години, но сега той реши да се разведе с мен само защото отказах да го регистрирам в апартамента си.
Живеем в апартамент, който купих преди сватбата. По това време бях на 27 години, а Богдан на 30.
Започнах да печеля пари за апартамент, когато бях на 20 години. Тогава за първи път заминах за сезонна работа в чужбина - първо в Англия да бера ягоди, после в Германия да работя във фабрика, а по-късно четири години се грижех за възрастна жена в Италия. Спестявах всички пари, които печелех, и благодарение на това успях да си купя двустаен апартамент в нова сграда и да направя добър ремонт там. Имах и малко спестявания.
Богдан по това време няма собствен дом, въпреки че вече е на 30 години. Това не ме притесняваше, защото имахме къде да живеем след сватбата. Затова се премести да живее при мен.
Работех като счетоводител в строителна фирма, съпругът ми работеше като железопътен машинист. През това време се роди дъщеря ни Катя, която тази година става на 10 години. Живеехме обикновен семеен живот и Богдан не се притесняваше от факта, че не е регистриран в апартамента. Но миналия месец това изведнъж стана въпрос на принципи за него.
„В нормалните семейства всички членове са регистрирани заедно, но нашето не е“, непрекъснато повтаря Богдан. „Ти и дъщеря ти сте регистрирани, но аз съм като непознат.“
–Какво значение има? Преди всичко беше наред. Какво е станало? – попитах.
– Просто не трябва да е така! - отговори той, без да обяснява причините.
Не искам да го регистрирам, защото аз сама си спечелих пари за това жилище. Защо и той не направи същото, за да има собствен апартамент? Мъжът трябва да осигури жилище на семейството, а не жената.
Позицията ми много нарани Богдан. Събра си нещата и отиде при брат си в съседен град. Брат му, напълно подкрепя Богдан по този въпрос, вярвайки, че регистрирането му ще бъде правилното решение.
Съпругът ми каза, че ако не го регистрирам, ще се разведе с мен, но няма да променя решението си. Да види къде ще живее по-нататък. Ако апартаментът е по-важен за него от семейството, не го задържам. Аз и дъщеря ми няма да се изгубим.
Какво бихте направили на мое място?