Последната новина от гръцката криза не е решението на Атина да проведе референдум за приемане или отхвърляне на офертата на кредиторите за разширено финансиране на страната , а премахването на Гърция от програмата за финансова помощ, чийто срок изтече във вторник на 30 юни.
От сряда Гърция загуби и международната финансова помощ, но и достъпа до международните финансови пазари на капитали. Въпреки това, за много анализатори програмата за финансова помощ, които Европейската комисия предлага на Гърция, Европейската централна банка и Международния валутен фонд изглеждат като икономическа интерпретация на ада на Данте, а отказът от нея е единственото истинско решение за Атина и началото на кошмара за останалата част от еврозоната.
Гръцките кредитори, предложиха петмесечно продължаване на сегашната програма за външна финансова помощ до края на ноември, в съчетание с финансовата инжекция от 15,5 милиарда евро. От друга страна, от Гърция искат да се приеме и приложи реформа за постигане бюджетни икономии, на първо място в пенсионната и данъчната система. Въпросът за отношението към Гърция, рискувайки да предотврати първия в еврозоната фалит, още остава нерешен за международните кредитори.
Атина и нейните кредитори не успяха пет месеца, да постигнат споразумение по програмата за реформи в замяна на продължаване на помощта. Гърция в противен случай, до 30 юни трябваше да изплати на МВФ 1,6 милиарда евро за четирите вноски от месеца, които Фондът позволи да обедини в една, а през юли и август се дължи възстановяване още 6,7 милиарда евро по дълга към ЕЦБ.
Пари, Атина няма. Според анализаторите, отхвърлянето на програмата за помощ, е единственото истинско и рационално решени за гръцкото правителство, защото ако бъде приет план за продължаване на помощта, рецесията в Гърция би продължила още няколко години.
"Гръцкото излизане от еврозоната ще има повече негативни последици в краткосрочен план. Въпреки това, Атина има перспективи да се реабилитира. Програмата за финансова помощ именно води до пълно разрушаване на гръцката икономика ", смята анализаторът на Файненшъл Таймс, Волфган Мйунахау. В условия да не бъде постигнато споразумение с кредиторите, и самият гръцки референдум губи смисъл, дори и гърците да се съгласят с това, което техния премиер Алексис Ципрас нарече ултиматум, програмата не може да се върне. Освен това, страните кредитори им е необходимото политическо мнозинство, за да предложат нова програма за помощ на Гърция.
Германия, според мнението на експертите, не може да предприеме каквото и да е действие, без МВФ. Мнозина предполагат, че ЕЦБ ще намали размера на финансирането на гръцките банки в рамките на т.нар програма за осигуряване спешна ликвидност (Emergency Liquidity Assistance, ELA) и ще наложи контрол над паричните потоци. Тогава вероятно ще бъде излъчвана паралелна валута, която на Атина ще позволи да изплати заплатите и пенсиите, докато ЕС и ЕЦБ не намерят начин да се справят с гръцката банкова система. Мйунхау смята, че референдумът може да попречи на тези процеси, ако бъде приложен след изтичането на срока на програмата за помощ. Решението на Атина само увеличава възможността за излизане от еврозоната. Провеждането на референдума ще представлява консултация с обществеността във връзка с вече несъществуващо предложение за програмата, което изтече, и превръща гръцката драма във фарс. Сега само остава въпросът, когато ЕЦБ "ще натисне спусъка", защото най-вероятно европейските финансови власти вече имат план за "вътрешен фалит в еврозоната".
В момента, според оценките на специалистите, изглежда, че еврозоната се движи към разпръскване, и това ще е най-лошият изход от кризата. Въпреки това, кошмара на останалите членки на Европейския валутен съюз тепърва започва.
