" Дисбактериозата не е диагноза, това е признак, съпътстващ някаква болест или срив в работата на тялото. Представлява нарушаване на съотношението на микроорганизмите в червата.
При това и те не ни остават длъжни - изработват ферменти, помагайки ни за доброто храносмилане, регулират обратното всмукване в червата на жлъчна киселина, половите хормони, холестерина, участват във водно-солевия обмен. По този начин стабилната микрофлора защитава чревния тракт и заселването му с външни микроби. Но организмът, отслабен от постоянни стресове, неправилно хранене или модерни диети, безконтролно самолечение, най-вече с употреба на антибиотици, вече не би могъл да задържа малките си помощници и те започват да загиват.
Естественият им баланс се нарушава, изменя се техният количествен и качествен състав. Съществуват много причини, които могат да доведат до срив - примерно при банално преяждане или емоционално пренаситен ден.
А празно място, както е известно, не остава! И освободеното “жилище” се заема от гъбички и болестотворни бактерии. Тогава говорим за дисбактериоза . Обичайно с нея са свързани всичките беди, засягащи ходенето по нужда и други стомашни неразположения. Трябва да бъде открит виновникът и да се назначи съответната терапия, която да увеличи броя на полезните бактерии и да намали броя на вредните. Безсмислено е обаче да се възстановява микрофлората, докато не се открият и премахнат състоянията, предизвикващи дисбактериозата.
