С новия спектакъл „ Тартюф или Лицемерът “, режисиран от Лили Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“ превръща класическата пиеса на Молиер в динамичен, забавен и многопластов сценичен шедьовър. Основен двигател на представлението е Александър Кадиев, който прави феноменално изпълнение в ролята на лековерния и наивен Оргон.
Феноменалното превъплъщение на Александър Кадиев
Александър Кадиев, често свързван с телевизионни проекти и лековати водевилни роли, тук разкрива неподозирана дълбочина, харизма и актьорско майсторство.
Флиртът на Кадиев с публиката е премерен и ефективен, а удоволствието от играта му личи във всяка реплика и жест. Толкова ярко и въздействащо е присъствието му, че спокойно бихме могли да преименуваме спектакъла на „Оргон Слепецът“ или „Оргон Наивникът“.
Един динамичен спектакъл – комедия в екшън ритъм
„Тартюф“ е комедия, но с режисьорския почерк на Лили Абаджиева тя придобива ново измерение – динамична последователност от сцени, наситени с хумор, емоция и драматизъм. Сюжетът проследява как богатият благородник Оргон приема под своя покрив Тартюф – привидно морален и религиозен човек, който всъщност е измамник. Семейството на Оргон е въвлечено в серия от нелепи и абсурдни ситуации, които водят до разкритие на истинската същност на Тартюф.
Леонид Йовчев, в ролята на Тартюф, е другият звезден акцент в спектакъла. С невероятна мимическа техника и гъвкавост, той предава манипулативната природа на героя по ненадминат начин. Мимиките и движенията му разказват история, която надминава текста, правейки образа на Тартюф едновременно забавен и зловещ.
Хармония между актьорска игра, музика и сценография
Един от най-силните елементи на „Тартюф“ е хармонията между различните компоненти на спектакъла. Музиката, хореографията и сценичният дизайн се сливат в едно, създавайки цялостно и завършено произведение. Лили Абаджиева използва танца и музиката не като отделни елементи, а като неразделна част от разказа. Любовната сцена между дъщерята на Оргон, Мариана, и любимия ѝ Валер, е особено ярък пример за това – емоцията и напрежението се изразяват не с думи, а с движения и музикален ритъм.
Сценографията и костюмите на Васил Абаджиев добавят допълнителен пласт естетика към спектакъла. Мебелите на сцената са сведени до минимум, но прожектираните изображения и играта със светлината създават усещане за живот в благородническа къща от XVII век.
„Тартюф или Лицемерът“ е блестящ пример за това как класически текст може да бъде преразказан с модерни средства, запазвайки своята актуалност и въздействие. Александър Кадиев и Леонид Йовчев изнасят актьорски майсторски клас, докато Лили Абаджиева създава спектакъл, който остава в съзнанието дълго след финалния аплодисмент.
Този „Тартюф“ е не просто театрално преживяване – той е празник на изкуството, който трябва да бъде видян.
