На втория ден след Великден съгласно с православния обичай започва Светлата седмица - период, в който се прославят светите апостоли и Света Богородица.
Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, понеже Възкресението на Христос донася просветление за всички.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение . Като мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни , а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.
На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е тъкмо тъй, понеже според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка и предизвикването на плодородие.
На Светлата или Празната сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“ от девойки, които лазарували. Те правят кукла от откраднати чехли на бременни жени, която кукла наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца.
В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро , в което отново участват момичета лазарки. В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се организира празник с борби, състезания и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна със сукалче, защото се счита, че те носят голямо щастие.
Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица седмици, когато тази светла вест е необходимо да достигне до всички.
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията приблизително всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.
