Севда Димитрова е първата вегетарианка в историята на „Мастър шеф", която печели състезанието за виртуози в кухнята. Тя впечатли журито не само с кулинарните си умения, но и с готовността си да яде месо, само за да е сигурна, че е приготвила ястие, достойно за победа.
Севда, честита победа в „Мастър шеф"! Как се чувствате след този триумф? Какво ще правите със 100-те хиляди лева, които спечелихте?
Честно казало, все още всичко за мен е като сбъднат сън. Ще ми трябва време, за да разбера точно какво ми се е случило, но съм изключително щастлива. Щастлива съм от това, което постигнах, от това, че превъзмогнах себе си на моменти, от това, че успях да направя хората, които ме обичат и вярваха в мен, горди и щастливи. Благодаря на всички, които ме подкрепяха! Част от сумата, която спечелих, ще отиде за борбата ми да имам детенце. Това е битката в личен план, на която ще се посветя в следващата година. Другата част ще използвам, за да се занимавам и занапред с кулинария. Това е моето призвание. Разбрах го в „Мастър шеф" и това е, което искам да правя.
Вие сте фотограф. Фотографията няма ли да ви липсва?
Смятам за съчетая двете неща. Напоследък е модерно да се снима храна и аз мисля, че има пазарна ниша за това. Ще съчетая двете неща в едно.
Говори се, че ще отваряте вегетариански ресторант. Така ли е наистина?
Засега с мъжа ми през лятото ще бъдем в едно заведение на Слънчев бряг, което е под наем. Наесен ще мислим какво и как точно да направим.
Какво ви струваше да преодолеете себе си и да хапнете месо?
От 16-годишна не съм опитвала месо. Никога през живота си не съм си представяла, че ще ям месо занапред. Това решение дойде внезапно. По време на цялото ми участие, подтиквана понякога и от нашето жури, че един готвач трябва да опитва храната си, се борех със себе си. На финала взех това решение, за да докажа и на журито, че мястото ми е там, където съм, и на себе си, че човек понякога трябва да нарушава принципите си, за да превъзмогне себе си. Аз няма да стана месоядна - това беше еднократно, но ако ме питате дали съжалявам - не, не съжалявам, че го направих.
Не ви ли беше неприятно все пак?
Не мога да кажа, че ми е било приятно. Но това решение бе обмисляно дълго, аз си представях какво ще бъде чувството, когато се случи. Не ми хареса вкусът на месото, но исках да докажа на себе си, че понякога всичките ми страхове са в моя ум. Ако си мисля само, че ще бъде гадно, наистина ми бъде гадно. Но ако вярваме в положителния резултат на това, което правим, ще се чувстваме много по-добре.
Всъщност защо спряхте да ядете месо?
Никога не съм го обичала. Детските ми спомени са, че винаги съм го отделяла в чинията си, никога не съм искала да го ям. Когато се почувствах достатъчно голяма, за да го съобщя на родителите си, просто го направих и никой не ме е спирал. Докато бях малка, се опитваха да ме карат да го ям, защото всеки родител смята, че така е редно. Но когато реших да го спра, те не се опитаха да ме разколебават.
Все пак можете да готвите месо. Заради съпруга си ли го правите?
Да, той го яде, нашите приятели също са месоядни. За мен не е важно да приготвям храната за самата себе си. Мен ме прави щастлива, когато чрез храната правя другите щастливи. Ако знам, че ще зарадвам приятелите си и съпруга си, приготвяйки нещо, просто го приготвям и го правя с любов. Аз съм лесна. Мога да си хапвам сирене с чаша вино и съм готова. Не е задължително да готвя за себе си. В този ред на мисли готвя повече месо, отколкото безмесно.
Ще бъдете първата вегетарианка в историята, която е спечелила „Мастър шеф".
Нямам информация, че е имало друг подобен случай. В САЩ има незряща жена, която е спечелила, но не и вегетарианец.
Как се отнасяте към веганската вълна и защо според вас тя е толкова модерна?
За мен винаги е било въпрос на личен избор какво един човек ще реши да яде, как ще се облича и как ще живее живота си. Аз никога не съм се опитвала да карам други хора да спрат да ядат месо, обяснявайки колко е полезно това. Ако някой е взел този избор, се надявам да не е просто заради модата, а заради лични усещания. Аз не обичам месо, не ми липсва и така ми е добре. Дали е по-здравословно, или не, също е въпрос на личен избор. Аз като вегетарианец се чувствам здрава, леко ми е и съм добре. Но ако някой има нужда да яде месо, той има право на това.
Какво е мнението ви за веганските протести - млади хора легнаха в тарелки като месо за продан?
Като чувствителен човек и обичайки много животните, подкрепям този протест. Но за мен наистина на първо място е правото на личен избор как да живеем живота си. Според мен, когато нещо е крайно, то не е добро. Аз не бих легнала на улицата в тарелка, за да протестирам. Често съм дарявала пари и храна на организации в защита на животните, не одобрявам убиването на животни и използването им като месо или кожа, но всеки има право да реши дали да яде месо и дали да носи кожа.
Впрочем носите ли кожени дрехи?
По-скоро обувки от естествена кожа. Според мен е трудно да се спре този процес. Може да се спре, но никога няма да стане. Хората обичат да си похапват месо, няма какво да се лъжем.
На финала на „Мастър шеф" победихте Евгени. Сега в какви отношения сте? Той чувства ли се недооценен?
Не мисля. Финалът беше абсолютно спортсменски. Надявам се, че зрителите са усетили това. През цялото време бяхме готови да помогнем един на друг. Колкото и странно да звучи това на хората, между нас няма завист или злоба.
Посветихте победата на вашия съпруг. От колко време сте заедно?
От над 20 години. Когато се запознахме, бяхме 18-годишни тийнейджъри. Заедно сме обикаляли света като циркови фотографи. Били сме с много циркове, най-дълго сме живели и работили в Испания, но иначе сме били в Холандия, Полша, Франция, Португалия, Италия... на много места. 12 години прекарахме зад граница и си дойдохме в България преди 2 години. Най-главната причина беше да направим процедура за ин витро оплождане, тъй като, пътувайки, нямаме тази възможност, ние непрекъснато се местим от град на град.
Това пътуване, това разнообразие липсва ли ви, или вече ви е писнало?
Никак не ни е писнало! Липсва ни! Създадохме страшно много приятелства, които поддържаме от разстояние. Възможността да пътуваш е огромно богатство. Това дава възможност да станеш различен човек, сблъсквайки се с различни култури, виждайки как живеят различните хора. Били сме на един остров, където хората нямат и грам суета, живеят свободно, спокойно и са много щастливи с това, което имат. Това е френският остров Реюнион в Индийския океан, до Мадагаскар. Това може би е най-екзотичното място, на което съм била, заради климата, природата, храната, хората, които са слънчеви, спокойни, без претенции. Бих се заселила да живея там.
Кой ви запали по кулинарията и тези обиколки по света допринесоха ли за уменията ви в кухнята?
Всъщност аз се запалих по кулинарията именно заради пътуванията си. Първите ми готвения са в студентските ми години. Тогава готвех, защото се налагаше. Но когато започнахме да пътуваме, срещайки нови продукти, които не бях виждала, общувайки с хора от различни националности, аз постепенно се запалих и започнах да експериментирам. Това беше преди около 12 години.
Какво ще кажете на жените, които всяка вечер се прибират вкъщи с мисълта „Ох, пак трябва да готвя!"?
Ще им кажа, че така или иначе се налага да готвят, нека го направят с желание. Ще им се получи много по-лесно. Да си сипят по една чаша вино и да готвят с удоволствие!
Всички в предаването сте добри готвачи и почти всички сте слаби, включително журито. Как си го обяснявате?
Не всички готвачи са слаби, но наистина в нашия сезон като че така се случи. Може би самият адреналин, напрежението, желанието да се справим със задачите, мисълта, че трябва да работим, не са ни оставили свободно време, за да ядем много. Но в чуждите формати съм виждала и по-пълнички участници.
