Вдовица съм от 15 години. Съпругът ми почина заради проблеми със сърцето.
Сега съм пенсионерка. Добре, че имам градина, иначе щях да се изгубя. Отглеждам тиквички, домати, краставици, картофи, имам крава и коза, сама си правя сирене и кашкавал. Съседът ми носи мед, той има собствен пчелин.
Ако не беше тази градина, щях да съм напълно се затрила. Пенсията е малка, трябва да се пести от всичко. Някои дрехи ги кърпя. Миналата зима спах с яке и две одеяла, за да ми е топло. Ако не беше Божията милост, вероятно нямаше да оцелея в тези студове.
Тъжно ми е, много тъжно. Все пак децата съвсем ме забравиха. Светлана, София и Стефан идват много рядко и то само по празници. Ще седнат 10 минути, ще приберат внуците си и ще си тръгнат. Когато им се обадя просто да поговорим, да разбера как са, винаги чувам едно и също: „Няма време“. Те дори не намират време за кратък разговор с майка си.
Един ден помолих Светлана да ми донесе храна като идва насам. Тя се съгласи, макар и неохотно. Донесе най-евтината паста, малко ориз, два шоколада и масло. това е всичко Трябваше сама да отида до магазина, за да си купя това, което липсваше.
И това въпреки факта, че децата ми изобщо не са бедни. Дъщерите бяха успешно омъжени, съпрузите им са бизнесмени. Синът Стефан отвори собствен автосервиз.
Децата живеят нашироко. Апартаменти, коли, почивки в чужбина. Най-големият внук учи в Холандия, в един от най-скъпите университети, а Стефан нае апартамент за него. Обличат се със скъпи марки, а за магазин за втора употреба и дума не може да става.
Онзи ден се обадих на сина си, просто исках да говоря по пътя от магазина:
- Мамо, и на нас сега не ни е лесно, има малко клиенти, но трябва да работим. Поздрави от внуците ти.
И вчера дойде мояата съседката Мина, на около четиридесет години и казва:
- А снаха ти сега се пече на плажа. Публикува толкова красиви снимки.
„Мина, сигурна ли си, че говориш за моята снаха, Елена?“
- Разбира се, виж, сега ще ти покажа във Facebook.
Наистина всички с изключение на Стефан бяха в Гърция на почивка. Елена позира на плажа и по барове.
— Това скъп хотел, пет звезди! Вероятно струва много пари“, добави Мина.
След това ми стана още по-тежко на душата. Докато аз оцелявам с последните си стотинки, синът ми харчи пари за почивки на жена си и децата си. На никой не му пука за старата майка. Никой не звъни първи, не пита как съм, как съм със здравето.
Защо децата се отвърнаха от майка си?
