Всичко, което правим в живота на децата си ни се връща стократно. Ако детето расте обичано – то ще се научи да обича.
Ето и кои са те:
1. Сравняване с другите…
Опитвайки се да мотивират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите правят една основна грешка – сравняват с другите деца.
„Петър ходи на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш!“.
Непрекъснатото съпоставяне не мотивира – напротив, кара детето да се чувства като провалило се, като губещо, като не достатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не означава, че непременно трябва да го следваме.
Всяко дете има свои собствени качества, възможности и заложби, които е добре да изтъкваме, а не непременно да го поощряваме към това, в което са добри останалите.
2. Подценяват възможностите им…
„Остави, това не е твоя работа“
„Дай това на брат си да го направи. Той ще се справи по–добре“
Родителите често подценяват възможностите на своите деца. Това, обаче кара децата да се чувстват малоценни, и да губят стимул за борба и воля да се докажат.
Не отсичайте крилете им. Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най-добрите резултати ще знаят, че поне са опитали.
Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители.
„Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело!“
Мечтаната награда стимулира детето да даде най–доброто от себе си, за да постигне добри резултати, но какво става, ако не спазим обещанието си?
Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието. Едва ли следващия път този номер ще мине пред него. Затова – ако не смятате да изпълните обещанието – просто не обещавайте.
Лъжата си е лъжа, както и да я тълкуваме.
Най–често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация, печални факти, които биха разстроили по–малките.
Макар и оправдана, благородната лъжа може да се превърне в повод за конфликт или в „пример за подражание“. „Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!“ е най-малкото, което може да се очаква в този случай.
Децата не забравят, когато са били предадени.
Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг, дори и под формата на игра. Тези постъпки могат да се отразят отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено и трудно би поверило своите тайни отново.
Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по–възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, стил, прически и т.н., които често не съвпадат с мнението на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки от сорта на:
“ Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си!“
“ Ти още не знаеш какво искаш! “
“ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз казвам! “
Това може би е една от най–фаталните грешки, които родителите допускат.
В тази връзка японски учен представя нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.
Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първата саксия – милвал я, говорил и мили думи.
На второто растение крещял и го обиждал с груби думи.
Третото растение – дори не го поглеждал.
След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било абсолютно сухо, а третото семенце така и не поникнало.
Децата в голяма степен приличат на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили.
Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца!
Преди да изречете обида, пребройте до десет. И после си представете, как бихте се почувствали, ако сте от другата страна?!?
