Ние, съвременните хора, сме толкова загледани в електронните си джаджи и втренчени в битовите си проблеми, че отдавна сме се откъснали от природата и тя се е превърнала в наш враг. Неведнъж именно фактът, че сме забравили кои сме, се сочи като най-голямото проклятие на човешкия род.
Забравата сякаш забързва хода си все повече и цялото човечество започва да забравя много важни неща - колективно, в исторически аспект, духовно.
Забравяме не само миналото си, но и какво е мястото ни в настоящето и в бъдещето.
Днес ще се опитаме да си припомним кои са онези житейски тайни , за които често забравяме, а става все по-нужно да помним.
Забравили сме мястото ни в природата
През последните години сме се откъснали напълно от природата и това сякаш пречи на истинския ни фокус.
Забравяме древната мъдрост
Вече не се учим от хората преди нас, смятаме, че ние сме най-мъдрите и знаем най-много.
Забравяме пътя и мечтите си
Често изоставяме това, за което мечтаем, защото смятаме, че не сме достатъчно добри или мечтите ни не заслужават борба, но това далеч не е така.
Забравяме за какво сме дошли на тази земя
А това е преди всичко да бъдем хора, да бъдем добри и да помагаме на хората около нас.
Забравяме, че всичко е любов
Да, наистина най-великият смисъл е Любовта. Няма друго толкова могъщо чувство, което да движи света.
Забравяме да прощаваме
Прошката е едно от най-великите неща, което човек може да даде на някой друг, а ние често забравяме, че имаме нужда да прощаваме, за да продължаваме напред с живота си.
Забравяме, че сме свободни
Трябва всеки ден да си напомняме, че сме родени, за да бъдем свободни и никой и нищо няма право да ни отнеме тази сила.
