България също носи потенциален риск за активизация на земетръсни зони, макар че нейната сеизмична активност е по-умерена в сравнение със съседни държави като Турция и Гърция. Това заяви в интервю за Радио "Фокус" доц.
По повод земетресението със сила 6,2 по Рихтер в Турция, доц. Райкова обясни, че броят от над 260 вторични труса е напълно нормален. Интензивната серия ще продължи във времето и ще затихва постепенно, като микротрусове ще бъдат регистрирани още поне една година напред, макар и вече да не бъдат осезаеми за хората.
Експертката подчерта, че територията на Турция е силно земетръсна зона поради движението на няколко големи тектонични плочи, а земетресението в Мраморно море е свързано със Северноанадолския разлом – структура с дължина над 1500 км, известна с множество опустошителни трусове в миналото, включително и трагичното земетресение в Измит през 1999 г.
"Балканският полуостров е част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който носи висока глобална сеизмичност," обясни доц. Райкова. В региона постоянно се наблюдава движение между големи тектонични плочи, което обуславя и редовната поява на земетресения.
По отношение на България, доц. Райкова посочи няколко района, които също могат да се активизират:
-
Зоната Крупник-Кресна
-
Районът около София
-
Шабла и крайбрежната зона
-
Районът на Маришката долина
-
Районът на град Пловдив
-
Районът около Горна Оряховица
Тези райони са известни с умерена до по-силна сеизмична активност и подлежат на постоянно наблюдение.
"Колкото е по-населен и застроен един район, толкова по-големи ще бъдат икономическите и социалните загуби при силно земетресение," категорична е доц. Райкова. Според нея обаче, ако се спазват всички строителни норми и стандарти, рискът за жертви и сериозни щети може да бъде значително ограничен.
Тя апелира към разумно строителство и към стриктно прилагане на правилата за устойчивост при изграждането на сгради, особено в потенциално рискови региони.
