Не очакваме катастрофално земетресение на територията на страната ни в следващите няколко стотин години, каза ръководителят на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН проф. Емил Ботев, цитиран от БЛИЦ.„За тези много силни катастрофални земетресения, с магнитут 7 или над 7 по скалата на Рихтер, при които задължително би имало жертви, ние вече „сме си изстреляли патроните” в началото на миналия век.
Повтаряемостта е няколко стотин години минимум, да не кажем хиляди.
В скоро време нямаме основание са считаме, че ще стане катастрофално земетресение. Може да стане малко по-силно от порядъка на умерено силните с магнитут 5”, заяви проф. Ботев.
Той припомни, че последното такова беше преди близо четири години в Перник и тогава нямаше жертви и наистина сериозни разрушения. „Не всички такива умерено силни земетресения се проявяват в класически катастрофални земетръсни зони. Перник е точно такава зона, но се намира не далече до по-злощастната софийска сеизмична зона, така че те са взаимнозависими. Нямаме исторически данни през последните 200 година за силни земетресения, а и нямаме такива движения на повърхността”, отбеляза проф. Ботев.
„Примерно в Чили плочите се движат със 110 мм годишно. При нас само в Югозападна България около Кресна, където става тази серия от земетресения от последните дни, движенията са 3-4 мм, а иначе за нашата страна са характерни 1-2 мм максимум. В южна Гърция са 35 мм, тук-там 40 мм, а при нас са 1-2. Така че натрупването на по-силно напрежение изисква много повече време”, допълни той.
Проф. Ботев коментира, че при нас често стават повърхностни умерени земетресения, от които приемаме, че нашата земна кора на повърхността е доста раздробена и не може да понесе в момента бързо натрупване на напрежение. „За да се случи земетресението в Перник напрежението се е натрупвало хиляди години. Но ние не можем никак лесно да прогнозираме такива земетресения, които са извън рамките на по-известните катастрофални огнищни зони”, посочи още проф. Ботев.
Той припомни, че последното такова беше преди близо четири години в Перник и тогава нямаше жертви и наистина сериозни разрушения. „Не всички такива умерено силни земетресения се проявяват в класически катастрофални земетръсни зони. Перник е точно такава зона, но се намира не далече до по-злощастната софийска сеизмична зона, така че те са взаимнозависими. Нямаме исторически данни през последните 200 година за силни земетресения, а и нямаме такива движения на повърхността”, отбеляза проф. Ботев.
„Примерно в Чили плочите се движат със 110 мм годишно. При нас само в Югозападна България около Кресна, където става тази серия от земетресения от последните дни, движенията са 3-4 мм, а иначе за нашата страна са характерни 1-2 мм максимум. В южна Гърция са 35 мм, тук-там 40 мм, а при нас са 1-2. Така че натрупването на по-силно напрежение изисква много повече време”, допълни той.
Проф. Ботев коментира, че при нас често стават повърхностни умерени земетресения, от които приемаме, че нашата земна кора на повърхността е доста раздробена и не може да понесе в момента бързо натрупване на напрежение. „За да се случи земетресението в Перник напрежението се е натрупвало хиляди години. Но ние не можем никак лесно да прогнозираме такива земетресения, които са извън рамките на по-известните катастрофални огнищни зони”, посочи още проф. Ботев.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
