“Искам истината за брат ми да излезе наяве, но не вярвам. Когато ни казаха, че е намерен удавен, ходих на мястото.
Той е доведен баща на обвинената за убийството на 8-годишната Алекс от Поморие Атанаска и е роден баща на сестра Северина. Петко живял с майка им Светлана в стара къща в Златоград до 1999 г. На 29 декември с.г. е намерен удавен.
“Майка ми Минка се поболя и почина след смъртта на брат ми. Не можеше да понесе, че той си отиде на 42 г.”, нарежда Стефка. Из Златоград се носел слух, че
Петко е бутнат в реката.
“И аз знам какво говорят за смъртта на брат ми, но какво да правя, мина много време”, добавя Стефка. За последно тя е видяла Светлана и Северина преди 3 г. Гостували за 3 дни в Неделино, след това не е чувала нищо за тях. За Стефка е загадка бързата продажба на къщата на брат в Златоград след смъртта му.
“Абе загадка си е. Тогава Петко и Светлана държаха заведение. Аз бях последният им клиент на 29 декември. Светлана тръгна да си ляга, изкомандва Петко да замете кръчмата и да заключи. Тръгнах си и на другия ден, преди да отида на работа в рудника, видях около реката много хора - беше Петко.
Само главата му беше във водата, а тялото навън. Колкото и пиян да е, човек не би застанал така в реката”, спомня си пенсионираният миньор Митко Балджиев. Същия ден Петко трябвало да закара с рейса Балджиев и колегите му от I смяна на рудника до с. Ерма река. Обичал да си пийва, но оная нощ бил трезвен, пил само 2 ракии.
Балджиев допуска, че ако някой е замесен със смъртта му освен Светлана, то това би било някой комарджия. Наблизо имало заведение, в което се играело комар. Петко, след като заключил кръчмата, може да е отишъл там.
На другия ден Балджиев се срещнал със семейството на мъртвеца. “Возих с жигулата си Светла и Северина до Неделино, откъдето беше родом Петко. Близките не знаеха още за смъртта му. Светла плачеше, а Северина се накара: “Стига си циврила, какво е станало, умрял е и толкова.” Тогава си помислих, че това момиче нещо не е в ред.
Поведението тогава ме порази. Зарязах ги с майка им в Неделино, въпреки че ме бяха помолили да ги изчакам и да ги върна. Стана ми гадно от отношението на дъщерята към баща си, как сълза не пророни”, разказва Балджиев.
За смъртта на Петко е водено досъдебно производство около 2 месеца. Приключило през март 2000 г. Съдебномедицинската експертиза сочи удавяне и наличие на голямо количество алкохол в кръвта. Прекратено е, тъй като не са събрани доказателства, смъртта е определена като инцидент.
“Няма нови обстоятелства, които да сочат основания, за да се възобнови разследването. Няма и искане от никого”, заявиха от обвинението. “Той е изгнил вече, какво да се занимавам сега със съдилища. Като не са си свършили работата тогава, сега ли ще я свършат”, казва сестра му.
В южния град мълвят и за смъртта на първия съпруг на Светлана и баща на Атанаска и Евгения - Петър. Човекът пострадал при злополука в Лъки. Лекували го, прибрал се вкъщи и починал.
Светлана, която е работила като домакин на работническия стол в “Горубсо”, решила да затвори кръчмата на I етаж на старата къща в Златоград и да отиде да живее в Гълъбово, където се омъжила и заживяла най-голямата щерка Евгения. Явил се купувач - Хари Цветков, от златоградското с. Ерма река.
Той преустроил рухващата къща напълно, направил отдолу заведение. Къщата е в прочутата стара част на Златоград и е срещу лобното място на Дельо хайдутин. Сега Цветков го е дал под наем и наемателят го е превърнал в магазин за плодове и зеленчуци.
В Златоград се говори, че Светлана и дъщерите искали още 25 000 лв. за къщата, а Хари дължал много по-малко. Идеята им била с допълнителните пари да финансират покупка на къща в Гълъбово.
Според съседите в Златоград именно проблемите с покупката на къщата в Гълъбово, където не им достигали пари да я платят, накарали дъщерите да искат повече от имота си в Златоград и да се преместят в Поморие.
“Още имат неуредени пари. Купувачът е искал да вземе къщата по давностно владение за 10 г., но делото беше на 9-ата година след продажбата и Светлана спечели”, разказва братовчедката Мария Хаджидончева, която е била свидетел в съда.
“Чичо и леля осиновиха Светлана от пловдивско село, не е тяхно дете. Не поддържам отношение с тях. Само за делото ме повикаха”, казва Мария. Осиновителите на Светлана били много уважавани в Златоград.
“Светлана и дъщерите продадоха и една градина в горната част на Златоград за 2000 лв. на Красимир Ибишев, след това си поискаха мястото от него, ако не им даде още 600 лв.”, допълва Балджиев.
“Хари е почтен човек. Когато той държеше заведението, даваше на вересия. При Светлана такова нещо нямаше”, спомня си посетител на заведението. Светлана била сприхава и не прощавала никому. Не ги искаме тук отново, дори и да успеят да си върнат къщата, заявяват в квартала.
