Народният календар тачи на 25 януари Св. Григорий или Зимен Гергьовден.
празник Гергьовден. Това насочва към основното му значение: отбелязване на прехода от зимата към пролетта, постепенна смяна на аграрните цикли. Вярва се, че ако на Св. Григорий завали сняг, той ще се задържи дълго.
Смята се, че св. Григорий също е покровител на болестите, а също така и брат на св. Атанас. На този празник посрещат гости именниците. Жените месят обредни хлябове – медени питки за здраве. Той е вторият празник за същата стара среда на „човешкия” ЯН дял в потока на КИ и е антипод на лятната св. Ана – 25юли и св. Пантелей – 27юли т.е. на третия и четвъртия ден бележещи средата на „човешкия” ЯН дял. Не случайно той е и зимен Гергьовден .
Знаем, че пролетният Гергьовден -23април е старият български празник на Човека, като член на Великата триада – НЕБЕ – ЧОВЕК – ЗЕМЯ както и начало на неговия хармонизиран дял според човешката му природа. Сегашният ден и момента на Атанасовден – 18.01. бележат сходна промяна в състоянието на високата активност на „-” сила и жизненост на „+”, което е основание на нашия народ да счита св. Григорий за брат на св. Атанас.
Пчелният мед е адекват на високата жизненост на „-” сила. Жените правят сеча и раздават медените питки, с което символично се показва промяната в състоянието на женската „-” сила, жизнеността на която започва от този момент заедно с осезаемото си увеличение с активността на положителната сила.
