„Всичко е тук – потупва леко с пръст слепоочието си една приятелка, на която (без да искам и да осъзнавам) току-що съм споделила съкровено свое желание. – Психиката е голяма сила.”
Всъщност няма нужда да ми го казва, защото самата аз прекрасно го знам. Но може би не е случайно, че ми го припомни. Вероятно съм имала нужда някой да го направи точно този ден, точно тук и сега. За да тръгна пак по пътя към себе си. За да ми проблесне, че всяко желание, дори и най-дръзкото, дори и най-неосъществимото на пръв поглед, се оформя и заживява пълнокръвно първо в подсъзнанието ни.
Още преди да сме целунали по устните мъжа, по когото сме хлътнали до уши, ние ВЕЧЕ сме се целували с него десетки пъти. Преди да сме събрали смелост да го погалим по рамото дори, сме се сгушвали любовно в прегръдките му хиляди пъти. А да не говорим за толкова жадуването „Обичам те”. Макар в коридорите в училище/в дискотеката/в офиса да не смеем да го погледнем за малко по-дълго от страх да не ни се размекнат тотално коленете, във фантазиите си отдавна сме му признали, че го обичаме. Че го желаем. Че заспиваме с мисълта за него нощем. Че не можем да престанем да потъваме в очите му. И да се сливаме с тялото му.
Ти все още не го познаваш това тяло, но толкова много ти се иска... В реалния живот го възприемаш като походка, като аромат, като сянка, която преминава край теб, като глас, разпознаваш смеха му сред още пет други смехове, разпознаваш отекването на стъпките му. Поздравявате се, говорите си, може и вицове да си разказвате. Останеш ли сама си мислите си обаче, се завихря един такъв необуздан водовъртеж от страст, че не знаеш точно къде се намираш. Защото именно там започва фантазията, а тя не знае граници.
