За да съкрати пътя до вкъщи, Васил се насочи към редиците пазарни сергии. Тук той купи храна за вечеря, харчейки целия си бюджет.
- Синко! Яжте домашни ябълки!
Васко се обърна към гласа и видя възрастна жена, седнала зад тезгяха. Тя му напомняше за баба му - същият маниер на говорене, същият мил поглед.
- Как са домашни? – попита той.
- Домашни, истински! Моята ябълка даде щедра реколта тази година, отговорила старицата.
- Защо са с червеи?
- Това означава, че нямат никакви химикали, скъпи!
Васко се върна не за ябълки, а за онзи глас, който събуди в душата му спомените за покойната му баба. Винаги е умеела да убеждава със същата топлина и искреност.
- Добре, ще взема. Вкъщи чакат бременна съпруга и син. Мисля, че тези ябълки ще им харесат, съгласи се той.
- А ти ела утре, аз ще донеса липов мед! - предложи възрастната дама.
Васо кимна, благодари на жената и се запъти към къщи. По пътя мислите му се върнаха към баба му. Тя беше мил и грижовен човек. След смъртта на майка му, която остави малкия Васко в ръцете на баба му и изчезна, баба му стана единственото му семейство.
Когато момчето беше на 13 години, баба му почина. Той беше изпратен в дом за сираци, а апартаментът й беше отнет от далечни роднини, които Васко никога не беше виждал.
В дома Васко израстна самостоятелно. След дипломирането си служи в армията, получи жилище и работи във фабрика. Красивият и висок мъж събуди интереса на момичетата, но щом разбираха, че е от детски дом, вниманието им веднага изчезваше.
Само пет години по-късно среща Галя, момиче със същата съдба, израснало в дом като него. Те се ожениха и скоро се роди синът им Никола. Сега Галя отново беше бременна – Този път с дъщеря.
С усмивка Вася влезе в апартамента и сложи чантите на масата.
- Гал, прибери покупките. Купих още ябълки от баба на пазара. Домашни!
Съпругата бързо погледна в торбите, извади плодовете и веднага почерпи сина си с тях. Скоро той и Никола седяха пред телевизора и хрускаха ароматни ябълки, а Васко, гледайки ги, почувства, че тези прости радости са истинско щастие.
Цяла нощ Васко отново сънуваше собствената си баба. Тя нежно го погали по главата, повтаряйки тихо:
- Внуче, всичко ще е наред с теб!
На сутринта Васил се събуди от будилника. Време беше да става и да се приготвя за работа.
През деня мислите за онази старица от пазара не го напускаха. Васко си спомни нейния мил поглед, маниера й да говори, подобен на този на баба си. Реши, че утре непременно ще отиде при нея и ще вземе обещания липов мед.
Връщайки се по познат път вечерта, той отново чу същия глас:
- Скъпи, скъпи, забрави ме скъпи!
Васко се обърна и видя старицата да му се усмихва топло. Той се приближи до нейния ред, гледайки бурканите с кехлибарен мед.
- Колко е меда? – попита той.
- Хайде, скъпи. какви пари! Това е от сърце. Почерпка за теб и твоето семейство! - отговори тя.
Изненада се Васил. Наистина ли просто иска да се отнася с него така?
– Имаш ли сладки моркови? – попита той неочаквано за себе си.
Бабата се поколеба за момент, но веднага отговори:
- Разбира се, че има. Моето село е пълно с всичко: и моркови, и картофи, и лук. Просто не мога да вдигам тежки чанти. Ако искаш, ела, ще ти дам колкото трябва.
Очарован от думите й и от нахлулите спомени от детството, Васко се съгласи. Отиде с бабата на село. Там, скитайки се по познати улици и разглеждайки стари къщи, той започна да мисли. Тези места му напомниха за детските години, когато тичаше тук като босо момче, ловейки скакалци в тревата.
На следващата година Мария, същата мила стара дама, се приготвяше за гости. Тя отиде до местния селски магазин, за да купи лакомства.
„Не забравяйте тези сладки и торта за мен!“, помоли тя продавачката.
- Миче, откъде имаш нужда от толкова много сладки? –Учуди се съседката, която стоеше наблизо.
Възрастната дама отговори гордо:
- Значи имам гости. Ще дойде Васко и семейството му. Моята внучка обича сладкиши!
- Какво семейство са те за теб? Непознати!-Не устоя съседката.
Но Мария само се усмихна и не отговори. Не можеш да затвориш устите на хората. Основното е, че тя се чувства добре.
За един самотен човек е голямо щастие да срещне топло, приятелско семейство. Така Васко, Галя и децата станаха семейство на Мария. Всяка година те идваха при нея през лятото, помагаха в домакинската работа и се наслаждаваха на прости селски радости.
Няма значение дали са били истински роднини. Основното е, че те се оказаха мили хора, които направиха живота й по-ярък.
