Николай се прибра след едномесечна командировка. В тристайния им апартамент го чакали съпругата му и възрастната му майка.
- Здравей, скъпи! – Николай целуна жена си и я прегърна.
-Къде е мама? – загрижено попита той.
- Отида на санаториум. Не се тревожи!
Минаха седмици, но майка ми така и не се обади. Николай започнал да се притеснява все повече, още повече че тя не отговаряла на обажданията му. Накрая той не издържал и директно попитал жена си:
-Къде е майка ми? Каза, че е в санаториум, но защо не отговаря на обажданията?
- Мили, не се тревожи! Аз... аз не знам къде е тя, каза съпругата неуверено.
- Как не знаеш!? – изненада се Николай. - Всички живеехме заедно. Защо документите й са тук? Какво е станало!?
- Стана ми трудно да я гледам! Вече имам много работа. Казах й, че ще ни е по-добре без нея. След това тя си отиде и никога повече не я видях, отговори съпругата.
Цяла вечер Николай обикаляше града с кола в търсене на майка си. Провери всички места, където тя можеше да бъде, звънеше в болници - Всичко без резултат. Минавайки покрай парка обаче, той забеляза познат силует.
- Мамо? – забърза към седящата на пейката жена. Тя се обърна и очите й бяха пълни със сълзи.
- Синко! Господи! – втурна се тя да го прегръща.
-Какво правиш тук? Какво се е случило? Нищо не знаех! Да се прибираме!
На бензиностанцията Николай купил горещ чай и сладки за майка си, след което се обадил на жена си. Със спокоен глас той казал: „Ще се прибера след двайсет минути“. Имаш точно толкова, за да опаковаш нещата си и да се махаш!
