5-годишният Иван и 22-годишният Павел, които останаха кръгли сираци след взрива във фабриката в с. Горни Лом , ще трябва да връщат банков заем.
Павел още не разбира цялата тежест на отговорностите, които падат върху плещите му, но се е мобилизирал и е решен да се справи с трудностите. До него е приятелката му Стилияна, с която живеят заедно, и са решени да се грижат за малкия Иван. До 1 октомври двамата били за детето кака и батко, с които заедно играли и се забавлявали.
Сега те са неговото семейство.
Павел не иска да напуска родната си къща.
В деня след инцидента социални работници от отдела за закрила на детето в Белоградчик са ги посетили и Павел е изразил категоричното си желание братчето му да остане при него. Вече е издадена заповед, с която Иван е настанен за отглеждане при него, а до месец е необходимо да излезе и решение на районния съд в Белоградчик.
“За един миг Павел стана и баща, и майка на Иван. Няма да му е лесно, но ще сме до него и ще помагаме. Той още не знае какви големи грижи го чакат - не е само да си играят заедно, както е било досега.
Иван утре може да вдигне температура и той ще е необходимо да тича с него по лекари”, казва лелята Валя. Тя е жена на брата на загиналия им баща и е готова при необходимост да прибере малкото момче при себе си.
“Ще се справим. Всичко имаме, в момента нямаме нужда от нищо. Няма нужда и от психолози да разговарят с Иван, той е спокоен с нас и ни вярва”, казва Павел, след като за първи път след трагедията се съгласява да разговаря с репортер на “24 часа”.
Признава, че плаче заради смъртта на родителите си, но се е стегнал заради детето.
Приятелката му Стилияна е по-словоохотлива и споделя, че са обяснили на момченцето, че майка му и татко му са на небето при звездите.
Още не може да разбере какво се е случило, понеже е твърде малък и иска да ходи на детска градина, за да играе с приятелите. От следващия понеделник са го записали в детската градина в Белоградчик, където ходят още няколко деца от с. Средогрив.
Павел и Стилияна не канят екипа ни у дома си, за да не говорим пред Иван. По-късно стана ясно, че има и друга причина.
“Ако влезете вътре, ще видите каква мизерия е. Нямат никакви пари, нямат какво да ядат, нямат дърва за зимата, необходимо е да връщат и банков заем на Венера, но ги е срам да кажат”, казва лелята Валя.
Едва тогава Стилияна признава, че знаят за кредита, но още не знаят към коя банка и в какъв размер е, понеже родителите на Павел не ги занимавали с финансовите проблеми.
Иван и Венера живеели в Белоградчик, но преди години се върнали в Средогрив, откъдето е родом Иван.
Той работил като хлебар първо в Средогрив, а след това в Горни Лом. После заедно с жена си заминали на гурбет в Кипър. След като се прибрали, започнали работа във фабриката за взривни вещества “Видекс” в Горни Лом (бивша “Миджур”).
Преди 2 г. там започнал работа и Павел, а в началото на 2014 г. - и приятелката му Стилияна. Препитание в предприятието намерил и първият му братовчед Ради. На 4 юли т.г. Стилияна била освободена с обяснението, че е изтекъл изпитателният срок и няма да я назначат на постоянен договор.
Според нея обаче причината е, че се опитала да търси правата си и поставила неудобни въпроси - защо е на минимална работна заплата, защо не им дават кисело мляко, каквото се полага за работа във вредни условия, защо защитните им маски са само срещу прах, а не филтрират отровни газове, въпреки че такива се отделят при разтопяване на мините.
След освобождаването от работа завода напуснал и Павел, който си намерил работа в дъскорезница в с. Митровци. За родителите му обаче нямало алтернатива. “Не мислех за страха. Там всеки смята, че точно на него няма да му се случи лошо”, казва младата жена.
Единственият инструктаж за безопасност бил, когато постъпила на работа, а след това само се подписвала в началото на работния ден, че е инструктирана, без това реално да се случва. Стилияна разказва колко шокиращ е първият работен ден за всеки новоназначен.
“Никой не предупреждава, че човек има нужда да си носи вода и храна и първият ден минава 8 часа без вода и храна, тъй като в завода няма откъде да си вземеш, а не ти разрешават да го напуснеш, докато не ти изтече смяната”, споделя бившата работничка.
Тя е със средно образование - по професия е строителен техник, а Павел е завършил ресторантьорство. И двамата нямат нито ден трудов стаж по специалността си, тъй като в района няма такава работа.
В деня, в който се срещаме, собственикът на фабриката Валери Митков казва пред телевизия, че заплатата във фирмата била 600-700 лв.
“Толкова е, но за 2 месеца”, коментира Павел. Според него в последните месеци работниците започнали да напускат заради ниското заплащане и фирмата се била върнала към практиката да наема и роми.
Първият му братовчед Ради продължава да работи там и да пътува всеки ден от Белоградчик. В деня на взрива той трябвало да постъпи нощна смяна. Сега Ради има проблем - няма кой да оформи документите му за освобождаване от работа, тъй като при инцидента загина и ръководството на фирмата. Това му е важно, за да бъде назначен като личен асистент на баба си Рафилка.
Вчера Павел и Иван получиха първия колет от непознати хора. От 7 октомври имат и разкрити банкови сметки, в които могат да бъдат изпращани дарения.
