Скалният параклис, където светица още помага и върши чудеса за хората, които искрено вярват-Ето къде се намира!

Сега посещенията тук се осъществяват при спазване на строги противоепидемични мерки. В параклиса се допускат единствено туристи с маски, при по-големи групи беседите се провеждат отвън, уточни Евгения Такова - директор на дирекция "Устройство на територията, общинска собственост и инвестиционна политика" в общинската администрация.

Скалният параклис е християнизирано праисторическо светилище. Святото място е разположено над квартал "Баринци". Смята се, че Св. Петка дошла тук през първата четвърт на 11 век. Родената в Епиват светица била преследвана заради проповядваната от нея вяра и лечителските й способности. Преминавйки през Тракия,Македония,Мизия, тя достигнала високата и уединена пещера до Трън, която избрала за свое убежище.

"Светицата помагала на всеки, който идвал при нея с вяра в сърцето", разказва уредникът на Светата обител Магадалена Георгиева.

Неверниците обаче продължили да я търсят. Един ден, докато пекла питка, тя усетила, че идват преследвачите й. За да не попадне в ръцете им, се шмугнала в тайния отвор на пещерата, откъдето бягал пушекът от запаления огън и излязла от другата страна на хълма.Когато влезли в пещерата, преследвачите не открили никого вътре, само от току-що опечената питка се вдигала пара. Те посегнали да си отчупят залък от нея, но когато я докоснали, питката се вкаменила.

В пещерата са запазени следите на светицата. Върху тях хората поставят дланите си и си пожелават добрини. Казват, че желанията се сбъдват.

От тавана на скалния параклис се стича вода, която според народните предания е свещен лековит водоизточник. Тя прокапва в ранна пролет и късна есен, обяснява Георгиева. Легендата разказва, че това са сълзите на Света Петка. Затова водата се смята за лековита и хората мажат очите и врата си с нея.
До параклиса има провирало в скалата. През него болните се провират и молят за здраве.

Входът за пещерата е безплатен.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българите Петка Българска,е една от най-обичаните и почитани светици в целия православен свят. Тя е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършила земния си път в родния си Епиват.

Когато Източната Римска империя паднала под властта на латините /след 1204 г./, мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това станало през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен Втори и патриарх Йоаким. Тук било написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи останали в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това били пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладели и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново била пренесена - този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, през 1521 г. мощите на светицата били преместени в Цариград.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са били донесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в румънския град Яш.На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка били поставени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес.

Скалният параклис "Св. Петка" е паметник на културата с местно значение. На Петковден /14 октомври/, когато е храмовият празник на обителта, се провежда традиционният събор на град Трън. Тогава винаги до параклиса на Света Петка се прави курбан в чест на светицата