Успение на Пресвета Богородица
Имен ден празнуват Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава
Смята се, че честването на "Успение на Пресветата Богородица" е установено още от древни времена от самите Апостоли. Разказва се за чудотворното възнасяне на Божията Майка на небето и се смята, че празникът е установен още през IV век.
Успение на Пресвета Богородица , Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.
Българската православна църква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар – на 28 август. Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници. Това е денят, в който се почита Светата Майка- покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Какво не трябва да правят жените на Голяма Богородица
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Традиции и обичаи на Голяма Богородица
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
