Слава Севрюкова е родена е в Нова Загора. На 16 години се омъжва за белогвардейски емигрант.
Слава смята, че той няма да приеме странните й способности, затова тя не ги признава пред него. Всички благоговеят пред нея, но мъжът й е невъздържан и много ревнив. Семейството се заселва в София, в района на квартал Овча купел.
След 9 септември 1944 г. за Слава Севрюкова настъпват трудни времена. Тя е предупреждавана от тогавашната милиция да преустанови "съмнителната дейност“, но все по-често я посещават и важни особи, родни и чужди. Силно впечатлени, след това довеждат и съпругите си.
След 10 ноември 1989 г. най-сетне името й изгрява в родния печат. Дава интервюта, а по Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за нея. В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността.
Най-популярните книги за феномена Слава Севрюкова са на пловдивския писател Христо Нанев. Цитатите по-долу са от третата книга („Зеница към вселената“, 2007) и се отнасят предимно за бъднините на България.
Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, докато се яви човек, който да не мисли единствено и само за собствения джоб.“
„Не ще погине нацията ни в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.“
„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!“
„Не мислете, че земята ще е все българска. Някога значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът. Югоизточната.“
„Това ще са тежки изпитания. България ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите няма да са ясни…“
„В тежкия период ще ни помогнат хората с необичайни способности. Единствено духовността ще ни възроди.“
„След позорния акт на разделяне на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Родната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за измъчения народ.“
„Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият. Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не.
„Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!“
„На Земята винаги има две крайности, Светлина и Тъма, продължава прорицателката. Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, които са на българска земя, се извисяват. Племето ни е белязано от Бог. Тук се въплъщават еволюирали, заедно с най-пропаднали ниски духове, за да се развиват. Будни сме, с борбен дух, но поради ярката индивидуалност на хората, не сме единно племе. И все пак, колкото и да намаляваме, пак повтарям, не ще се изгубим от лицето на Земята.“
„Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато нахлуе злото и всичко изглежда безвъзвратно погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: Гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!“
„Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз.“
„Много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. Ще възвърне в политическия живот родолюбие и забравените истински ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области.“
„Ще настане чудо през XXI век в Родината.“
„Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй (сочи ръка надолу). Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически. България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.“
„И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.“
„Да знаете – духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България.“ (През 1980-те е бил момче на 7-8 години.) „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа.“
„Страната ще преодолее кризата. От народа ни ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.“
„Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.“ (Записано през 1990.)
„Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание – наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.“
„Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.“
„Точно страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогава вече ще бъдем защитени от онова, което иде… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…“
„Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили.“
„Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните.“
„Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване. Тежката мрачна българска карма, вече е на привършване.“
