Когато станах на 60, спрях да каня гости у мен, а ако някой дойде сам, дори чай не предлагам. Много хора смятат, че съм станала твърде арогантна, но причината е друга.
Основната причина е, че просто съм мързелива.
Освен това първо трябва да отидете до магазина, за да купите всичко, след това да прекарате няколко часа в кухнята, след това да забавлявате гостите и накрая да почистите след тях. Сега вече нямам нито желание, нито сила, нито средства за това. По-добре е да се срещнете с приятели в кафене и да седнете там тихо.
Освен причините, които посочих, има още една важна – енергията на хората. Всеки гост има различно настроение и аз не се нуждая от тежестта на проблемите на други хора в къщата. Всеки път, когато някой гост си тръгне, се изморявам не само физически, но и емоционално. След като имам гости, забелязвам, че често имам безсъние или кошмари.
Когато се пенсионирах, вече не исках да се мотая постоянно вкъщи. Искам да дишам чист въздух в парка, но не искам излишна суета. Мисля, че е по-добре да се разходите или да прекарате време в кафене, театър или кино. Вече не искам да каня никого в къщата си, защото няма смисъл.
Днес в нашия град има много интересни места, където можете да си прекарате добре. Затова хич не ми се седи вкъщи. В момента не ми се върти добра домакиня и да радвам гости, след като прекарах половин ден на печката.
След 60 ми хрумна значението на поговорката „моят дом е моята крепост“. Отървах се от тези, които искаха само да се възползват от гостоприемството ми и да излеят всичките си проблеми.
Как мислите, правилно ли постъпвам или не?
