Когато нещата в живота не стават, както сме планирали, може много приятно да се изненадаме. Особено ако, както певечето хора живеем живот, който сме приели за даденост. Живот, отношения, хора, които обчаме ...
Така една малка история в няколко реда, публикувана под заглавието "Малки истории за истинска любов", ни подсеща за един вид любов, която често остава в периферията. Тук е, но толкова малко се говори за нея.
Историята е много малка, но много силна: "Една сутрин случайно избрах грешен номер и пратих съобщение" Обичам те ". Посланието трябваше да стигне при съпруга ми, но вместо него, съобщението получи баща ми, а няколко минути след това пристигна и отговор: "И аз те обичам".
Неговият отговор силно ме докосна. Това са думи, които си казваме един на друг много рядко и дори след тези малки грешки разбрах колко пъти съм могла да му кажа същото, но връзката ни я имах за даденост.
Вземете секунда за някого, на когото отдавна не сте му казвали, кажете, че го обичате, а ефектът, повярвайте, ще бъде перфектен.
Малък жест, който ще остави голяма следа за вашия остарял баща, който рядко е така открит, изневиделица ще кажете малки, а за него толкова големи, необходими думи.
