"Със съпругът ми сме заедно вече 20 години. Запознахме се като студенти, учехме заедно, пробвахме се да създадем стабилно отношения.
Разбира се, през всичките тези години се случи какво ли не - понякога се карахме, понякога дори и не си говорехме с дни", пише тя.
"Съпругът ми има труден характер и ако нещо не му харесва, няма да си замълчи. Той е доста строг човек и е свикнал да командва на работа. За съжаление, носи тези си навици и вкъщи.
Вече му е трудно да се пренастрои. Но аз не съм негов подчинен, за да ми повишава глас и да ме обижда с различни епитети.
Той обича да пътува с приятели. И да спортува. Всяка неделна вечер ходи да играе с приятели. "Не ме чакай, ще се прибера късно. Трябва да се раздвижа малко, защото когато съм на работа, не мога да го направя", ми казва той и затваря вратата след себе си.
Разбира се, отношенията ни в момент са много далеч от това, което бяха в началото. Все пак 20-те години съвместен живот си казват своето", отбелязва с тъга тя.
"Когато сте заедно толкова много време, можете да се изморите както физически, така и морално. Особено когато между вас няма добра съвместимост и интересите ви са напълно различни.
Аз съм домошар човек. Обичам да готвя, да шия и да се занимават с моите си неща. А той все по-често се стреми да бъде навън - или по работа, или заради нещо друго. Получава се така, че се виждаме много рядко. Това стана особено забележимо през последните години", споделя наранената жена.
"Наскоро звънна домашния телефон. Отсреща чух приятен женски глас.
Първоначално тя замлъкна, но след това решително каза: "Аз съм бивш служител на съпруга ви. Той ми беше шеф и имахме близки отношения. Преди месец обаче трябваше да напусна, защото при нас дойде момиче, което, както се оказа, беше новата му приятелка.
Искам да сте наясно за връзката на съпруга си. Намерих телефона ви в указателя и реших да ви се обадя. Интересното е, че те се срещат на мястото, на което преди водеше мен - в един малък хотел. Сигурна съм, че и стаята е същата. Любимият му, който отговаря на годините, които е живял".
Непознатата ми даде адреса и затвори телефона.
Дълго държах слушалката... След това се обърнах и влязох в дневната. Беше неделя вечер и мъжът ми пак се гласеше за волейбол. "Ще се прибера късно", каза както винаги той.
Стоеше пред огледалото и се бръснеше. От няколко години го правеше не само сутрин, но и вечер.След това излезе.
Аз също се приготвих за излизане. Трябваше да посетя хотела, нямаше защо да го отлагам.
Близо до хотела беше паркирана колата му. Когато почуках на вратата на стаята, чух стъпки, а после самоувереният глас на мъжа ми: "Донесохте поръчката? Колко бързо, не са минали и 5 минути!".
Вратата се отвори и видях ококорените очи на съпруга ми. В средата на стаята имаше маса. А на дивана стоеше привлекателна млада жена, която гледаше през прозореца. Тя бавно завъртя глава към мен.
"Къде е поръчката?", попита момичето.
"Едва ли ще ви трябва. Аз съм съпругата му и дойдох да погледам как играе, но, така като гледам, днес едва ли ще го направи. Така че можете да си ходите", отвърнах й аз.
Непознатата красавица попита мъжа ми дали всичко това е истина. След като получи утвърдителен отговор, го погледна изненадано излезе навън.
А той... Той продължаваше да стои като препариран.
Попитах го защо мълчи.
"Какво да ти кажа? Подавам молба за развод. Но само да ти кажа, че няма да ти дам просто така апартамента", отвърна ми той.
Обърнах се и си тръгнах. Съпругът ми остана в стаята.
С това животът ни заедно приключи. 20 години си е страшно много време", завършва изповедта си наранената жена
