Смразяващо: Последните думи на фотографката Елизабет преди смъртта й

1. Желая отначало да се извиня, ако със следващите ми думи и теми засегна някой безпричинно.

2. Първоначално искам да разкажа за деня в който се случи нелепият случка с Ели.: След като цял ден бяхме заедно с Елизабет ядохме една и съща храна,пихме едни и същи напитки. Тя нямаше никакви оплаквания до момента, в който не си тръгнахме от абитуриентския бал. Качихме се в моята кола и тя каза “Младо нещо не ми е добре, май ще повърна’’.

В следващия миг излезна от колата, огледа се и каза ‘’Има твърде много хора’’ и се свлече под колата. Мигновено излетях и я издърпах из под колата, едва дишаше. Все едно си беше глътнала езика или е тичала един час и се е спряла с полуотворена уста. След броени секунди, тя се изпусна и в същия момент осъзнах, че нещата са доста сериозни и извиках с цяло гърло някой да помогне. Цялата се беше сковала, незабавно бръкнах в устата и установих, че не си е глътнала езика. През това време от заведението дойдоха хората, на чийто бал бяхме. Оказа се, че из между тях има 2 бивши медицински сестри, работили в Реанимация и я поверих в техните вещи ръце като извадих един брезент и възглавничка и я поставихме върху тях. През цялото това време двама човека поне вече бяха подали сигнал на 112, в 20:30 ч. Исках да я кача в колата и да я закараме незабавно в Пирогов, но от тел. 112 ни забраниха и ни казаха да не я местим, както и че сигналът е приет и линейката пътува към нас.

В 20:36 ч. се обадих на съпруга на Елизабет- Тони и го попитах къде е. Той отговори, че е в гр. Своге. Казах му, че Ели е припаднала и ако е възможно  незабавно да тръгне към нас. Минаха още няколко минути, през което време Кристина Белчева разговаряше с някакво медицинско лице на тел. 112. В 20:45 ч. аз лично звъннах на тел. 150, при което се свързах с оператор от 112. Попитах ги какво става с линейката за Надежа 2 за младата жена. От там ми отговориха в началото, че не са наясно за какво става дума и ще ме прехврълят към Спешен мед. Център. След известно изчакване без отговор, се обади повторно оператор от 112 и ми каза, че от Спешния център не отговарят и ми затвори. Осъществих още няколко тел. разговора с Тони, за да го насоча къде да дойде. Линейката още не беше дошла. Аз говорех с Тони в 21:05 ч., когато хората се развикаха линейката мина. Ели на няколко пъти започваше много трудно да диша сама и спираше, докато накрая линейката пристигна реално в 21:08 ч., като преди това ни беше подминала, и момчета спринтирайки, я настигнаха на следващото кръстовище.

Имаше твърде много афектирани хора, в това число и хора, които започнаха да налитат на бой на медицинския екип, които аз издърпах настрана и извиках “Оставете лекарите да си свършат работата и направете място’’. После ще се разправяме за закъснението, като очаквах лекарския екип да започнат моментална реанимация. Докато Кристина Белчева разказваше какво се е случило на медицински език, лекарката не направи нищо друго, освен да извади уреда за ЕКГ. Когато закачи Елизабет на уреда, каза че показва права черта и Елизабет вече е починала, а само 2-3 мин. преди да дойде линейката, аз лично видях как Елизабет направи последен опит и си пое въздух сама. Лекарката се изправи и ни каза, че е починала и че нищо повече не може да направи по въпроса. В следващата минута я умолявахме да извади електрошок, да я интубира и да направи всичко възможно да я върне към живот, но тя не направи нищо такова. След около 2мин. разправия, медицинската сестра извади ръчен уред за обдишване и започна да обдишва Елизабет, при което лекарката се обърна към нея и каза, че нямало смисъл да продължава. През това време имах 2 пропуснати обаждания от Тони, като той беше почти стигнал до Пирогов мислейки, че Елизабет вече би трябвало да е закарана в Пирогов от линейката. Това се случи в 21:14 ч.- 2те пропуснати обаждания от него.

След което аз го набрах да видя къде е и къде се бави. Не можех да му кажа, че Елизабет вече беше обявена за мъртва и му казах къде сме точно и да идва по най-бързия начин, през което време Денис-син на Кристина Белчева се изцепи с пълно гърло, че напипва пулс, макар и слаб, но лекарката не обърна внимание на думите на Денис, качи се в линейката и си тръгнаха. Междувременно пристигнаха и полицаите, от които получихме много по-човечно отношение, в сравнение с от медицинския екип пристигнал с 40 мин. закъснение. Близо 21:20 ч. пристигна Тони и дъщеря му Роберта Димитрови. След като ги информирах какво се е случило, Тони отиде до Елизабет. Погледна я, не можейки да повярва какво се е случило и се свлече на земята, някой се обади да дойде линейка за него и дъщеря му. Върна се същата тази медицинска група. Слизайки от линейката д-р Чакърова се изказа нещо от сорта- “Вие за какво пак ни потърсихте и ни безпокоите само ни губите времето, и ни се изсмя в лицето на мен и Тони”. Не направиха нищо и си замина. Цялата тази последователност е проследена спрямо тел.обаждания от моя тел. и тел. на Тони, и от тел. на останалите присъстващи лица, а те бяха между 30-40 човека. През цялото продължителност на чакане на линейката дори за миг не е спирано да се прави сърдечен масаж и обдишване. Това е, което мога да кажа по въпроса с нелепата смърт на Елизабет на 26.05 вечерта, в който момент загубих прекрасен човек и колежка, и 10 годишно приятелсто. През деня обмисляхме другия месец да отпразнуваме 10 години откакто сме заедно като екип.

3. Как така шефът на Бърза помощ внезапно се разболя, като разбра, че може да бъде уволнен и си пусна дълъг болничен лист и как така същият този г-н каза, че не се чувства виновен, след като на 27.05 застана пред всички камери и заяви, че линейката е била пристигнала на 18 мин., и са били спазени всички нормативни приготовления за реагиране в такива ситуации, а в следващия момент стана ясно, че времето е повече от двойно и има редица други нарушения. Много хора видяха на живо по друга телевизия как се държи екип на Спешна медицинска помощ на 28.05.2014г. сутринта пред съответната телевизия.

4. Не е реалност на какво са способни някои спешни медици за да се измъкнат, когато се усетят че са "сгафили" пред цяла България, след като са отказали първа помощ на пациент в тежко състояние. Докато бях пред линейката (Тони - Към мен се обърна с думите: Младо не ме оставяй сам, моля те не ме оставяй). Надявам се разбирате защо влязох в линейката". Постоянно молех докторката да го прегледа и да му даде успокоителни, на което тя отвърна "Няма да направя нищо в този цирк", след което го накара почти на сила да си напише ЕГН-то и да се подпише, че не желае да му бъде оказана медицинска помощ. На сигнала подаден от докторката към Полицията се отзовава патрулен автомобил, на който екип аз лично оставих личните си данни ( Три имена и ЕГН ), както и мобилния телефон, за да се свържат с мен, ако докторката или други хора имат някакви претенции към мен. Изчаках до последния момент преди да потегля, след изричното разрешение на полицаите. И също така не съм в неизвестност, а оказах първа помощ на приятел с помощта на случайни минувачи, които дадоха "валериан, мента и глог", "валидол" и “магнезий“ в моята кола. Можете да питате и Полицаите от 6то РПУ, които се отзоваха на сигнала, за моето, както и нейното "докторско" отношение към тях. Желателно е да обърна внимание и на листа, който докторката представи пред органите на реда, на които бяха пълни драсканици и полицаите ме попитаха какво е това, но аз вдигнах рамене. ( Не искам да злословя към никой).

Отново желая да изкажа моите извинения към засегнатите лица, ако те нямат вина. Откровено се надявам „Каузата Елизабет“ да придобие голяма общественост и да поведе след себе си много последователи. С цялото си сърце и душа се моля да няма повече такива нелепи инциденти, като този случай с моята приятелка и колежка Елизабет Димитрова която издъхна пред очите ми."