София се е разминала на косъм от голям ядрен инцидент през март 1983 г. с плутоний 239.
За него разказа доц.
Документацията за инцидента с плутоний 239 или е засекретена, или е изчезнала - вероятно унищожена, смята доц. Михайлова, защото е търсила в архивите и на института, и на БАН. "Не намерих нито една буква за този доста голям инцидент."
"Тогава имаше радиоактивно замърсяване и София беше заплашена от сериозен инцидент. Разбрах за него, когато колеги дойдоха да ме попитат знам ли нещо за повишените нива на радиация в лабораторията към института. Отначало помислих, че е грешка с уредите или нещо подобно... Когато тръгна разследването, една колежка, Елена Антонова, която работи в експерименталния реактор, се обади и ми каза, че уранът, който тя се опитва да разтвори, не се разтваря. Така се разбра, че проблемът е точно там и тя е работила не с уран, а с плутоний 239.
Трима колеги повдигнахме въпроса - Васил Гаджоков, Володя Пенев и аз, свикваха се комисии, на които обаче ние тримата не бяхме допуснати. Ставаше въпрос за абсолютно невежо боравене с този изотоп. Не мога да си обясня как не са се сетили - това е липса на опит и невежество, защото още щом са погледнали контейнера, е трябвало да разберат, че това не е уран. Някой го беше поръчал този плутоний 239, вероятно за някакви експерименти.
Щом се разбра какво количество е разтворено, и то в обикновена камина, без да се вземат предпазни мерки, стана ясно, че там, на мястото, нивото на радиация е надминато - от порядъка на 1800 пъти е надхвърлена нормата за радиоактивност", разказва доц. Михайлова.
Антонова прави опита с "голи ръце". Имала е плутоний 239 по косата, по тялото, намерили са дори във фризьорския салон, който посетила след това. По-късно я изпращат на лечение в секретната Болница №6 в Москва, в която три години по-късно лекуваха и облъчените от аварията в Чернобил "ликвидатори".
Плутоний 239 е изключително опасен за човешкия организъм, нищожни количества от него са смъртоносни, алфа-частиците от изотопа предизвикват разрушаване на клетките. Само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове. Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. Поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.
Плутоний 239 е толкова опасен, че дори и в най-елементарните справочници пише, че ако не успеете 5-10 минути да свалите замърсяването с дезактивиращи средства,
трябва да се реже замърсената тъкан, посочва доц. Михайлова.
"София беше заплашена, защото започна миене на помещението при реактора - мие се с голи ръце, второ - водите се изхвърлят в тоалетната и наши колеги бяха измерили на изхода на канализационната тръба към тогавашния бул. "Л. Живкова" плутоний 239. Това влиза в почвата и се разпространява навсякъде, ако не се вземат мерки", казва доц. Михайлова.
Тя самата не е имала опит за работа с този изотоп, затова предлага да се повика екип от Дубна, който да помогне при чистенето.
"Когато се разприказвах за опасностите, започнаха да ме смятат едва ли не за враг. Някои колеги дори не ме поздравяваха по коридора, за всеки случай..." Зам.-шефът на института дори измърморил, че ако гръмнат Би Би Си и "Свободна Европа", тогава ще разберат за какъв инцидент става въпрос...
Доц. Михайлова и другите двама - Гаджоков и Пенев, опитват да информират властите, пишат докладни до директора на института, той не им отговаря.
Много трудно, но успяват да уредят среща с тогавашния министър на енергийнно-суровинните ресурси Тодор Божинов. На срещата присъства и шефът на Комисията за използването на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет Иван Пандев, както и директорът на техния институт акад. Христо Христов. Казват им - никакво водене на протокол и без право да се изказвате втори път...
В института започва укриване на информация. Затова и доц. Михайлова не научава нищо повече как е приключил този инцидент, чула е единствено, че е идвала някаква група специалисти от АЕЦ "Козлодуй". Логично е и защо след това не е намерена никаква следа в документацията на института за инцидента.
За аварията в Чернобил три години по-късно доц. Вера Михайлова научава от Би Би Си, докато е на къщата си в село Българене, Ловешко, заедно с нейна колежка от лабораторията за първомайските празници през 1986 г.
"Много късно през нощта чухме по радиото, че в Швеция са засекли радиация. И макар че ние бяхме с такава професия, не можахме да предвим, че радиоактивният облак ще достигне толкова бързо до България.
Когато отидох на работа, при мен в лабораторията дойде един човек с униформа, със синя шапка, представи се, че е от УБО, и попита:
Кажете какво да правим с кравите? Попитах - какви крави.
А той обясни: имаме стадо, с това мляко се хранят хората от политбюро и от ЦК.
Виждате ли, те се грижат вече за кравите, а не се съобщава на хората в България за опасността. В нашия институт по ядрени изследвания веднага излезе заповед на директора, че се забранява и не може да има никакво разпространение на никакви данни извън института и че ако това се случи с някого, той ще бъде санкциониран. Чудовищна история.
А имаше елементарни мерки, които можеха да се направят за хората. Кажете, че това се е случило, нека хората да не извеждат децата си навън в течение на 20-30 дни. Да се сложат пред вратите натопени в лимонтузу или в оцет парцали, които след това внимателно да се поставят в найлонови торби и те да се съберат и да се преработят от хора като мен в специалните камини, със съзнанието за какво става дума. А през това време чух, че в Германия са подстригали короните на дърветата, защото там се отлагат тези горещи частици от разпръсналото се във въздуха гориво." Това разказва доц Михайлова.
В България, обаче властта мълчи - не само за да няма паника, а просто не е искала да пази хората. Издала им е присъда до живот с радиация.
"Чух сега отново Григор Стоичков, тогава вицепремиер, който прояви невероятна форма на невежество, като каза, че си ял салатите и нищо му нямало. Но какво доказателство е, че един човек не се е разболял, това не е доказателство. То няма научна, нито гражданска стойност.
В лабораторията към института са правени замервания, анализи, но не знам дали тези резултати са били унищожени. Защото тази заповед на директора тогава акад. Христо Христов изчезна моментално след това. Когато през 1989 г. исках да я взема и да направя копие от нея, нямаше я никъде в архивите."
Доц. Михайлова не намира не само заповедта на директора на института да не се изнася информация за замърсяванията от Чернобил, но и никакви други документи от замерванията. "Все едно, че облакът от Чернобил не е минал над България. Съзнателно търсих тези неща - няма ги, унищожени ли са, скрити ли са, не мога да кажа. А мащабът на инцидента в Чернобил наистина беше безпрецедентен", смята доц. Михайлова.
