Провидението ме накара да тръгна ден по-рано от морето, където имам база за обучение на леководолази. Бях на рожден ден, когато ми се обадиха, че има заклещени във водната стихия хора и не могат да им помогнат.
Той спаси 2-ма възрастни и 2 деца, бедстващи 3 часа и половина във водите на придошлата р. Белица край Дебелец. На 19 юни м.г. баба Донка Герова от Дряново, 11-годишната ѝ внучка Деница, приятелката на сина ѝ Венета ходили да го изпратят за Япония, където работи. Возел ги комшията Светлин Рашков. Около 18,30 ч хората се връщали с колата от Търново, когато автомобилът бил отнесен от наводнението.
“Както бях с официалните дрехи, само си взех оборудването, неопрена, плавници и тръгнах към мястото. Колата беше на 70-80 м от пътя в клоните на дърво, а хората отгоре на тавана”, разказва Васил. Успял да ги достигна с плуване.
“Извадих мъжа и бабата с буя, един по един. Те викат: “Децата са отдолу.”
Оказало се, че малката Деница и Венета са отнесени на 300 м и са се хванали за стърчащ над водата клон.
“Наближих ги, плувайки през дърветата в непрогледна тъмнина. Бяха стъпили отгоре на клона, стояха изтръпнали вече в хипотермия. Почти не можеха да се държат. Изгубили бяха надежда, трудно говореха”, разказва Васил.
Спасените няма да забравят никога думите му: “Оттук си тръгвам или с вас, или не си тръгвам!”
Бащата на момичето Росен Иванов се свързал с него дни след инцидента. Срещали се и дори имали пряка видеовръзка със спасителя си, по време на лайф на предаването “Сървайвър”, в което Васко Гмуркача участва.
“Имам стотици спасителни операции, човек ми е умирал в ръцете макар и не от вода, вадил съм удавници, но това няма да забравя”, твърди Васил.
От 30 г. той е воден спасител, а от 20 - водолазен инструктор. Занимава се също с алпинизъм и всякакви екстремни спортове. За първи път получава толкова човешка награда - Достоен българин.
“Най-вече съм впечатлен, че можах да видя всички тези хора, които вършат добрини, без да очакват нещо в замяна”, казва Васил Петков.
