Стелияна Димова е на 21 години, родена е в Бургас. Преди 3 години заминава за Англия, където учи "Авиационен и летищен мениджмънт", преследвайки мечтите си.
- Стелияна, как решихте да поемете отговорността да бъдете спасител на плажа?
- Когато бях 6-годишна, родителите ми ме записаха на плуване. Така 6 години плувах всеки ден, докато един ден не реших да се запиша на водно спасяване. Лично за мен този спорт беше много по-интересен и с времето се оказа, че се справям доста добре. Помня, че участвах в едно състезание в Стара Загора, в което трябваше да спася удавник с гребна лодка. Взех второ място, като никога преди това не бях гребала в живота си. Буквално се качих в лодката, без да знам какво да правя. Състезанието се проведе в едно блато и най-забавното беше, че змии и жаби скачаха около мен, което допълнително ме мотивира да греба по-бързо, за да не падна. Нямаше как да оставя удавника сам. Така след всички тези години - много тренировки и забавни преживявания, успях да намеря професия, която да ме усъвършенства като личност. Друг ключов момент, за да избера да стана спасител, бе моят треньор Тодор Костов, който повярва в мен от самото начало и никога не ме остави да се откажа от плуването. Много съм щастлива, че поех тази отговорност. Усещането е много различно и приятно, когато знам, че нечий друг живот зависи от мен и аз мога да бъда човекът, който го спасява.
- Как се става спасител?
- Курсовете се провеждат от Българския червен кръст, като те са два вида. Единият е за спасители в басейни и водни паркове, а другият е за морета и океани. В първата фаза има нормативи, които трябва да се покрият - 50 метра плуване свободен стил и 50 метра бруст. След което се преминава към теоретична част и ако се премине успешно, следва практическата. Задължително се учат възли, учи се и първа долекарска помощ, както и медицински упражнения.
- Тази година отчитат недостиг на спасители по Черноморието. Каква е причината?
- За съжаление колкото и да се вдигат заплатите на спасителите, те все още не са достигнали сумата, която заслужаваме. Масово нашите спасители решават да практикуват в Кипър и Гърция, защото условията там са много по-добри. Заплащането е тройно по-високо, осигуряват им квартири, както и храна.
- По кое време на деня има най-много хора във водата и е най-натоварено за спасителите?
- Колкото и да е странно, най-много хора има от 12 до 15 часа следобед, когато слънцето е най-силно и не е препоръчително да се ходи на плаж.
- Кои са най-рисковите групи на плажа?
- Децата определено са най-рисковата група. А най-големият фактор те да са най-рискови са безотговорните им родители. По принцип е забранено на малчуганите под 12-годишна възраст да влизат сами във водата. Но в България малцина знаят и спазват този закон. Имала съм случай, в който бях на последния пост от охраняемата зона, а едно семейство с дете беше точно на границата между неохраняемата и охраняемата част. Точно тогава флагът беше червен и не се допускаха хора във водата. Виждах как в морето няма абсолютно никой, докато в един момент въпросното дете влезе във водата само, и то с надуваем пояс в мъртвото течение. Беше не повече от 5-годишно, а родителите му не го наглеждаха, въпреки че бяха на неохраняема зона. Водата започна да го дърпа навътре и щеше да стане сериозен инцидент. Веднага тръгнах да го спасявам, но в същия момент баща му се събуди и реши, че и той ще се впусне да го спасява. Това всъщност е най-голямата грешка, защото по този начин от един инцидент могат да станат два. Един обезумял родител в паниката си и опитвайки се да помогне, може много повече да навреди и да превърне ситуацията в много по-опасна. Затова призовавам всички родители да си наглеждат децата и да подхождат много внимателно и отговорно към всяка една ситуация.
- Често ли се случва туристите да не обръщат внимание, когато спасителите се опитват да ги извадят от водата поради риск?
- Да. Най-вече ме притеснява, че в повечето случаи го правят възрастни хора и пенсионери. Те често решават, че ще влязат във водата, но не плуват хоризонтално, а директно се засилват навътре. Има моменти, в които подминават шамандурите, а ние им свирим и те не обръщат внимание. Често се случва дори тези мъже да са с жените си. Представете си - бабите стоят до нас и ни обясняват как мъжете им са отлични плувци и не е необходимо да ги притесняваме, докато плуват. Затова е важно хората да се научат, че когато спасителят прецени и започне да вади човек от водата, реално има причина за това и инструкциите трябва да се спазват.
- Вие сте жена спасител. Случвало ли ви се е да идват мъже при вас и да ви свалят?
- Имах една ситуация, в която един мъж дойде при мен и ме помоли да му намажа гърба. Останах без думи, но в този момент колегата ми по пост стана и на шега му каза, че той може да му намаже гърба, ако толкова има желание. След което сериозно му обясни, че това да мажа нечий гръб не е в моята длъжностна характеристика, защото спасителите сме там, за да спасяваме животи, а не да правим шоу и удоволствие на туристите.
- Може ли да дадете съвет как хората да се предпазят от мъртвото вълнение в морето?
- На първо място не препоръчвам на хората да ходят на неохраняеми плажове, защото е много опасно. Мъртвото вълнение може да се разбере по баловете на вълните - колкото по-висока е морската вълна, толкова по-голям е шансът тя да се завърти и мъртвото течение отдолу да завлече човека. Освен това препоръчвам при силен вятър, който духа в посока към морето, да не се влиза във водата, защото тогава вълнението дърпа най-лесно и неусетно.
- Кои са факторите, които определят смяната на флага?
- Флаговете се сменят от старшия спасител, който обикаля край постовете на плажа и преценява обстановката. Важно е да отбележа, че морето не е еднакво навсякъде. Възможно е разликата да е 50 или 100 метра, но на единия пост знамето може да е червено поради дупка или мъртво вълнение точно в този район, а на другото може да е жълто, защото ситуацията не е толкова притеснителна. Случвало се е туристи да си мислят, че просто сме забравили да сменим знамето, но това съвсем не е така. Всичко ни се казва по радиостанция и следваме инструкциите на старшите.