Бебе чудо , родено в 24-ата седмица и тежащо по-малко от пакет брашно, с няколко тежки увреждания и още повече инфекции и усложнения, се върна към нормален живот вкъщи след една година в болница във Великобритания. В началото лекарите не давали надежди да живее дори и дни и затова изписването му се посреща като сензация.
Майката на малкия Ейдън Маклафлин постъпва в болница за преждевременно раждане в началото на шестия месец.
раждането му щеше да се опише като спонтанен аборт и лекарите дори нямало да направят опита да го спасят, пише "Дейли мейл". Ейдън обаче е имал неимоверен късмет и силно желание за живот. Въпреки поредицата от трудности и болести, с които се сблъскал още в първите си дни на този свят.
След съвсем нормална до 24-ата седмица бременност майката на Ейдън - Кели, започнала да кърви и да изхвърля съсиреци. Това става в един петък, 13-и - съчетание, на което суеверията приписват зла сила. Младата жена и съпругът й Шон помислили, че са изгубили бебето.
Не знаели какво да направят и, паникьосани, извикали линейка, която ги закарала в акушеро-гинекологичната клиника на университетската болница "Джеймс Кук". Там с изненада разбрали, че бебето е все още живо. Обнадеждава ги и това, че според лекарите състоянието му било сравнително добро за случилото се.
На бъдещата майка направили инжекции, чиято цел била да развият дробовете на бебето , в случай че се стигне до преждевременно раждане след кръвоизлива.
"Предупредиха ни, че бебето може да излезе във всеки един момент от следващите 24 часа", разказва жената. Няколко дни по-късно, на 16 юли, Кели постъпва отново в болницата, този път за преждевременно раждане. Медицинският екип направо казва на семейството, че бебето е много малко и неразвито за самостоятелен живот и може и да не оживее.
Ейдън се ражда под 600 грама и без признаци да поеме въздух Лекарите го слагат на апарат с кислород, за да се опитат да го накарат да диша, но не възлагат големи надежди, че това наистина ще се случи. Като добър знак приемат, че само 3 минути по-късно бебето едва доловимо проплаква. След това нещата се развиват като в роман.
Налага се миниатюрното момченце да остане 15 седмици в интензивното отделение по неонатална грижа. Там използват за поддържането на крехкия живот апаратура и медикаменти, които са последна дума на медицина. И в края на четвъртия месец човечето е толкова укрепнало, че медиците поемат риска да го пуснат да си отиде вкъщи.
Едва стъпил в дома си, Ейдън обаче започва да диша трудно и го връщат в болницата. Диагнозата е инфекция на долните дихателни пътища. По време на лечението и след нови задълбочени прегледи медиците установяват, че по чудо оцелялото бебенце
има дупка в сърцето. Дефектът не е от най-страшните, но не може да се компенсира с лекарства и изисква хирургическа намеса.
За операцията семейството е насочено към друга болница, специализирана в деликатната дейност. Ангелът продължава да закриля Ейдън и интервенцията минава гладко. Още преди да е изписано обаче, бебето се изправя пред следващото изпитание - бронхиолит. Това заболяване на белите дробове поразява най-фините структури в тях и изобщо не е безобидно, когато става дума за пеленачета и малки деца.
"Самото му раждане беше едно благословено чудо, после и оживяването му след всички перипетии, през които премина - казва Кели. - Животът ни течеше като един безконечен болничен престой, въпреки надеждите ни най-после да приберем детето си вкъщи. Всъщност лекарите ни подготвяха за най-лошото."
По едно време ни бяха казали, че е направено всичко възможно, но вече е дошло времето да кажем дали да поддържат бебето с апарати, или да ги изключат. Не позволихме да ги спрат, въпреки че не ни даваха надежда тази борба за живота на Ейдън да завърши с успех, допълва Шон. В крайна сметка детето се повлиява добре от лечението - първо било само стабилизирано без очакване за подобрение, но след тримесечна терапия било изписано от болницата като оздравяло.
"Когато гледате сина ни сега, по нищо не можете да разберете през какви трудности е минал. Ще си помислите, че е нормално дете на година и малко", радва се Кели на успехите на борбеното си момченце. Всъщност и семейството преоткрива детето. Досега родителите са концентрирали всичките си усилия за оцеляването на Ейдън и тепърва започват да забелязват, че може да лази, опитва се да се изправи на крака и дори да изговаря първите си думи.
За семейството си той не е бебето чудо, както го наричат медиите, а най-голямото щастие в живота. Толкова сме горди с него - вече произнася, макар и по бебешки, "мама" и "татко", разказват обнадеждените родители. Представят си отсега как го учат да ходи сам и да съставя кратки изречения, да си играе с другите деца в парка. Надяват се най-трудното да е останало зад гърба на Ейдън и занапред да живее като връстниците си.
