Уморих се да бъда предавана точно от хората, на които най-много вярвам. Уморих се да търся щастието си на непознати места и по стръмни улици, и все пак да го няма, и все още да не идва.
Да давам всичко от себе си, а в замяна да не получавам нищо. Да протегна ръка, за да помогна, а след това точно този човек да ме тласне надолу. Уморих се да вярвам в хората . Уморих се да се надявам на любовта . Уморих се да строя стена в себе си, да се крия зад нея и да се чудя дали да не превърна сърцето си в лед. Уморих се от фалшиви усмивки, от нощи, потънали в плач и самота. Уморих се от красиви наглед дни. Уморих се да бъда предавана, да обичам безкрайно. Уморих се да страдам отчаяно, а истината да е някаква заблуда. Уморих се да се крия зад измислени образи, зад измислено щастие.
