Според календарът на древните българи навлизаме в 7523г- годината на овцата - Какво означава това?

от ЮНЕСКО за най-стария в света. Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е.  Той е по-съвършен и точен от този на древните шумери, вавилонци, китайци. Създаден е през 5508 г.пр.Хр., докато популярният календар на маите е едва от 9-10 век след Христа. Така като прибавим към 5508 г. още 2015 г., се получава точно годината 7523. 

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. И според българския календар навлизаме в годината на овцата. 

Смята се, че именно от древните българи китайците са взели подредбата на животните за своя календар. За нашите предци годината започва от най-късия зимен ден - 21 декември, и има 365 денонощия. Към всяка четвърта година се отчита едно допълнително денонощие, наречено "Ден на слънцето", която ние знаем като високосна година. Дванадесет месеца формират четири тримесечия. Всеки последен месец на тримесечието има 31 денонощия, а останалите два месеца - по 30 денонощия. Новият сезон започва в неделя и завършва в събота. Така тримесечието се дели точно на 13 седмици, а годината - на 52.

Учените от ЮНЕСКО нарекли това делене "златното българско календарно число". Те изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато е създаван. Според всички световни учени това е най-добрият календар, измислен някога. Летоброенето на предците ни е признато от ЮНЕСКО още през 1976 г. Единственият източник, от който се черпи информация за календарна система на прабългарите, е Именникът на българските ханове.

В този кратък текст, намерен в Русия има 12 двойки думи на непознат език, за които се смята, че изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в именника събития. Названието прабългарски е условно и се базира на допускането, че след като в текста се говори за прабългарски владетели, календарът би трябвало да е принадлежал на тях.