Стефан Рядков: В НДК бях преоблечен като шефа на БСП, а диригентът ме пита: Г-н Станишев, кога да засвирим?

През този сезон играем отново “Българи от старо време” в Музикалния театър, гастролирам в Габровския театър с две постановки, а в театрална формация “Мелпомена” продължаваме с "Големанов” и “Благородният испанец”.

Ангажиран съм и с подготовката на най-голямото парти, правено някога у нас - посрещане на Нова година в НДК.

Ще има много барове,

сцени и певци, сред

които Лили Иванова

и Васил Найденов. Празненството ще е вътре в НДК в свободните пространства между етажите. Дворецът ще бъде буквално преобразен в истинска приказка с фантастичен звук и светлина и 3D паминг, на сцените ще излязат над сто известни певци, аниматори, танцьори, а Гвардейският духов оркестър ще посреща всеки на входа.

За първи път у нас се прави празник на закрито в такъв мащаб. Вместо хората да се чудят какво да правят - да дремят пред телевизорите или да зъзнат на площат “Батенберг”, ще имат удоволствието да посрещнат Нова година в компанията на български звезди. Надяваме се да се получи всеобщо празненство и то да влезе в “Гинес” като най-голямото парти на едно място. За новогодишната нощ в НДК ще се приготвят по два тона баклава и два тона баница.

 

- Как ще се влиза?

- С куверти, тъй като ще има много храна и напитки. А срещу най-скъпите в зала 3 ще се сервира 4-степенно меню, отбрани напитки, пури и какво ли не. Всичко това ще е гарнирано с невероятна програма, която започва в 20 часа и продължава до зори. Кувертите са пуснати в онлайн продажба и в касите на НДК.

 

- Как гледате на политиката - като гражданин, опиращ пешкира ѝ, или с хумор като комедиен актьор.

- На нея гледам сериозно като човек, който си плаща данъците. Но и с леко намигване и усмивка през погледа на комедиен актьор, влизал в кожите на много политици. Системата е тромава, бавно се случват нещата, но винаги трябва да имаме едно наум. Като актьор, който имитира и шаржира политици, смятам, че те вече би трябвало да са достатъчно поумнели и да са си взели поука от грешките на прехода. Но вместо това все още се крият като мишки и заобикалят неудобните въпроси. Обратното поведение би им донесло много по-голямо доверие на хората.

 

- Защо не сте на щат в някой театър?

- Общо на щат съм работил само три месеца. Беше в Централния куклен театър веднага след като завърших. Напуснах и още тогава разбрах, че щатът трябва да се махне, защото убива актьора, смачква истинското изкуство. И когато всеки ден започнеш да се доказваш какво можеш, а не да се криеш зад щата като зад параван, ти и публика ще бъдете едно цяло. Актьорът трябва да работи за публиката, това е важното. Тогава и салоните ще бъдат пълни.

 

- Доста комици са тъжни в живота. Вашите почитатели знаят ли, че и вие сте сериозен извън сцената?

- Много от актьорите са самотни хора като в песента “Клоунът” на Васил Найденов. Аз не съм самотник, но съм сериозен. С лековато отношение към професията човек олеква.

 

- Понякога след спектакъл в гримьорната не се ли питате: Защо залъгвам хората?

- По-скоро се питам как играх днес. Или ако съм усетил мои грешки и неубедителна игра, следващия път да съм без тях. Един с един спектакъл не си приличат, независимо, че играеш една и съща пиеса.

От 2001 г. играя

ролята на дядо Либен

в “Българи от старо време”. И дори си мисля, че някога с тази роля ще ми бъде бенефисът. И всеки път намирам в нея нещо различно, за да става героят ми по-обаятелен.

 

- С кой хаджи Генчо обичаш да си партнираш?

- Тази постановка играя с различни актьори в различни театри - във Варна, Стара Загора, Музикалния театър в София. Може би с Руслан Мъйнов, с него я играем най-дълго, включи се и ансамбъл “Филип Кутев” и стана нещо хубаво.

 

- Там ли сте падали в оркестрината?

- Паднах в Казанлък, където гастролирахме със Старозагорския театър пак със същата пиеса.

 

- Играли сте на сцените в Габрово, Шумен, Варна, Стара Загора, Благоевград. Не ви ли блазни да излезете като част от състава на родния Бургаски театър?

- Приказваме си за това с моята съгражданка Мария Статулова, като репетираме “Големанов” и “Благородният испанец”. Как не ни поканиха веднъж да играем в постановка на Бургаския театър. Преди да вляза във ВИТИЗ, не излизах от него - гледах всичко, попивах магията, мириса на сцената, боята на декорите, усещането да видиш салона с празните седалки и после всичките места, заети от зрители...

 

- Роден сте в Бургас, а търсите корените си в Търновско.

- Моя братовчедка видяла в Къпиновския манастир кръст над гроб с надпис “Архимандрит Стефан Редков”. Фамилията ни идва от прякора на прадядо ни. Бил е чорбаджия в Търновския вилает и е бил рядко добър човек. Оттам започнали да му викат чорбаджи Редко. Аз нося името на дядо ми Стефан, роден в Свищов. А баба ми Благовеста е от Русе и като се оженват, се преселват в Бургас. Все по вода ни върви. Както пише Хемингуей, всичко, което не е на вода, е провинция (Смее се.)

 

- Помните ли първата си изява на сцената?

- Не, бил съм доста малък. После в училище дейно участвах в различни сценки, които учителката ни по музика представяше. Нямаше компютри, джиесеми, таблети с игри, информацията не бе тъй голяма и имахме доста време за вид театрална самодейност. После продължих в самодеен театрален колектив в Бургас. Там ме запали към театъра режисьорът Любо Дековски. С трупата той направи колаж по Радичкови произведения, казваше се “По реката”.

 

- Какво ви се падна на изпита в НАТФИЗ?

- О, то не бе един изпит.

Пет поредни години

кандидатствах,

докато ме приемат

Влязох през 1988 г. куклено майсторство и през 1992 г. се дипломирах.

 

- Отказвали ли сте роли?

- Отказ не, но не играх спечелена след кастинг роля във филм с Антонио Бандерас, който снимаха в България. Трябваше да водим кукли роботи и на кастинга много са ме харесали, но имах ангажименти в първия сезон на “Като две капки вода” и нямах физическа възможност. Първият асистент-режисьор много съжаляваше, че няма да играя.

 

- За 23 години имате само десетина роли в театъра.

- Така се стекоха обстоятелствата. Още като студент втори курс попаднах в емблематичното предаване “Ку-ку” и после телевизията така ми завъртя живота, че реално нямаше време за театър. Последваха “Каналето”, “Шоуто на Слави”, “Хъшове”... В един момент си казах: Завършил съм театралната академия, театърът е живото изкуство, а аз къде съм? Телевизията - добре, но там е повече техника, докато живият контакт с публиката, усещането как диша салонът ми липсваха. И лека-полека смених коловозите. Първо ме покани Ники Априлов в Сливен и после тръгнаха другите постановки.

 

- Значи да не ви питам кое по ви харесва - на сцената пред жива публика или пред тв камера?

- Обичам ги и двете, макар и да са коренно различни. Прекрасно е да влизаш в кожата на друг и да можеш да бъдеш всеки един човек и герой.

 

- Стремите ли се да го уязвите, осмеете?

- Ако сценарият го изисква - да.

Последните ми роли

са на политици

пред парламента

Подходът е шарж, сатира или просто намигане, като имитирам поведението и действията, които той проявява в живота.

 

- Не ви ли се захваща със сериозна роля?

- В момента играя доста сериозна роля - на Горилков в “Големанов”, която и Парцалев е играл, а Калоянчев е бил Големанов. Сега в тази роля е Любо Нейков.

 

- Мислите ли за моноспектакъл?

- Имах моноспектакъл - “Стефан - 11 любовни песни”, в който водех куклите на емблематични естрадни изпълнители. Но той видя за малко бял свят, тъй като бе подготвен за театрални фестивали. И реално в чужбина го играх повече - в Албания, Йордания, Украйна, Македония. На премиерата в Корча взех голямата награда за мъжка роля.

 

- Синът ви Михаил Рядков тръгва по стъпките ви.

- Голяма радост е за мен и цялото ни семейството - треперехме с него на изпитите и точно в навечерието

на моя рожден ден

синът ми съобщи, че

е приет в НАТФИЗ

Това бе и големият ми подарък за празника. Няма да му е лесно, той много добре го знае, защото актьорството е трудна професия, а и днес по-трудно се намира работа и роля. Дано като мен да има късмета птичето да кацне на рамото му.

 

- Вероятно му е помогнала на изпита и фамилията Рядков, която носи.

- Теоретично може би, но смятам, че достатъчно добре са го оценили, защото той дълго се подготвяше.

Бе 2 години в школата на Малин Кръстев, а и постоянно идваше с мен по постановки, тоест отдавна реално живееше с тази професия. И за разлика от мен влезе от първия път в НАТФИЗ. Дано да вземе за ролите пред него от майсторството и на преподавателите, и на големите актьори. Защото моят професор Атанас Илков казваше: “Деца, крадете, защото това е занаят.”

 

- Дъщеря ви Мила в каква посока пое?

- Приятно изненадани сме, че постига бързо добри резултати в работата си. Завърши испанска филология, владее вече 5 езика и работи в голяма фармацевтична компания. Семейството ни е прекрасно и всеки се вълнува от успехите на другия. Знам например, че без съпругата си Венера аз нямаше да имам този успех, защото тя загърби кариерата си в името на семейството и стои зад всеки успех - мой и на децата.

 

- Как се запознахте с нея?

- От театралния състав в Бургас ме изпратиха в школа за подготовка на ръководители за самодейни театрални колективи в Пловдив. От Плевен там пристигна и Венера. Изкарахме малка театрална академия, тъй като ни учеха част от преподавателите във ВИТИЗ и изявени театрали. А с Венера се влюбихме. След школата си отидохме по родните места и започна непрекъснато пътуване един към друг. Казах ѝ, че ще кандидатствам във ВИТИЗ, а

тя: “Ако

не те приемат,

не се обаждай”

Но ме приеха и нещата се случиха.

 

- С кого бяхте в един клас?

- С Васил Василев-Зуека , Мария Сапунджиева , Вяра Коларова . Първи партньор в телевизията ми стана Зуека в “Ку-ку”, а после в “Каналето”. След години пак се срещнахме в “Господари на ефира”. А на сцената от началото бяхме с Мария Сапунджиева в “Пълна лудница”.

 

- Каква история от професията ще разкажете?

- От превъплъщенията си на политик. В зала 6 на НДК БСП откриваше кампанията си за парламентарни избори. Отидох от “Господари на ефира” дегизиран в ролята на Сергей Станишев. Вътре струнен квартет репетираше Интернационала и химна. Застанах отстрани и започнах да дирижирам. Веднага дойде ръководителят и ме попита: “Г-н Станишев, ние кога трябва да засвирим?” Отговорих: “В момента, в който аз ви подам знак. След като влезе и г-н Миков и двамата застанем на трибуната, ще дам знак да започнете.”

И поисках да чуя до каква степен са се подготвили. Човекът се обърна към музикантите и каза: “Колеги, сега ще покажем на г-н Станишев какво сме подготвили.” И започнаха. Никой не се усъмни, че пред тях не стои председателят на БСП. При мен дойдоха и хора, които слагаха агитационните табла. Питаха ме: “Г-н Станишев, този плакат добре ли е?” По-старите пък се обръщаха към мен с “другарю Станишев”. А реално Станишев дори не дойде, имаше среща с ПЕС в Брюксел.

 

- Разплаквали ли сте някого?

- Уникална бе реакцията на Хилда Казасян, когато в “Като две капки вода” излязох като Георги Минчев. Хилда само рече: “Каква прилика!” И се разплака. Сякаш бе изключила, че това е друг човек. Пред парламента са ме спирали,

оплакват ми се

от нередности,

когато бях дегизиран

като Цветан Цветанов

 

- Ако наистина сте държавник, какво ще искате да промените?

- Не мисля изобщо да се занимавам с политика. Но бих искал да променя нещата към по-добро и да има повече усмивки на хората. Но затова първо трябва ние да се променим, да започнем да уважаваме себе си и другите.

 

- Кой е актуалният виц на Стефан Рядков?

- Блондинка казва: “Леле, сега в неделя трябва да преместим часовниците. Тъкмо свикнах с моя в кухнята.”