„Цветарка“ е едно от най-запомнящите се стихотворения на Христо Смирненски, изпълнено с лиричност и социална ангажираност. Написано е в духа на символизма и социалната поезия, като съчетава красота и трагедия, за да разкрие тежката съдба на бедните и онеправданите.
Стихотворението е публикувано през 1922 г.
Образът на цветарката – между нежността и трагизма
Произведението рисува тъжната съдба на младо момиче, което продава цветя по улиците на града. Въпреки красотата и младежката ѝ нежност, зад усмивката ѝ се крие болка, а в очите ѝ – отчаяние.
Лирическият говорител – случаен минувач, се заглежда в нея и осъзнава контраста между външния ѝ образ и нейната вътрешна тъга. Това внушение засилва социалното послание на Смирненски – прекрасното е обречено на страдание в едно неправедно общество.
Социалният подтекст
Чрез „Цветарка“ Смирненски продължава темата за социалната несправедливост, характерна за творчеството му. Той показва как хората от ниските социални слоеве живеят в безизходица, докато светът около тях остава равнодушен към тяхната съдба.
Стихотворението е едновременно романтично и критично, с което Смирненски затвърждава стиловото си майсторство и хуманистичните си идеи.
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.
