Ст. Мутафова: Който подценява комедията е прост човек
Аз никога не изневерих на театъра.
С тези думи прочутата българска актриса Стоянка Мутафова прие наградата за цялостен принос за развитието на българския театър, носещ името на великия неин колега - покойният Георги Калоянчев. Награждаването на Мутафова бе кулминацията на церемонията по връчването на първите награди " Златен Кукерикон ", учреден по повод 56-ата годишнина на сатиричния театър "Алеко Константинов" . Статуетката, изобразяваща логото на Сатиричния театър, бе връчена на Мутафова от съпругата на Георги Калоянчев – Валя и сина на Калоянчев - актьорът Ивайло Калоянчев .
Пред станалата на крака и аплодираща публика в театралната зала Мутафова започна с думите: "Добре, че по време на представянето ми казаха "стихийно бедствие", такава съм. "Няма разлика между мен и стихийните бедствия, даже ги обичам. Като чуя, че някъде е изригнал вулкан ми става хубавичко отвътре", пошегува се актрисата. Още като малка мечтата ми беше да стана актриса, и то комедийна, но предимно сатирична, продължи Мутафова. "Последен идва от древнописците Аристофан, а това е защото най-трудно се пише сатира и комедия", припомни великата актриса и добави: "И който подценява комедията е прост човек". Аз съм истинска комедиантка, такава съм се родила и такава ще си умра , това е качество, а не минус, с гордост заяви Мутафова.
На собственото си награждаване иконичната актриса обърна по-малко внимание на себе си, отколкото на своя дългогодишен приятел и сценичен партньор Георги Калоянчев. Исках да е жив Кали и тази награда, която се дава на артистите, той да вижда как те се радват, каза Мутафова. "Той вижда", тихо добави Ивайло Калоянчев. Мутафова продължи с думите: "Затова съм щастлива и вътре ми се плаче за Кали, с когото сме играли толкова време. И сме имали една такава близост, истинска, между нас нямаше преструвка. Обичахме се истински, макар че много се карахме, понякога сме били с месеци сърдити. И след това, като ни питаха "Защо не си говорихте?" и двамата не знаехме защо. Значи всичко е било повърхностно".
Остана в мен да живее големият Калоянчев, големият, великият Кали, каза още Мутафова. "Освен театъра той нищо друго не искаше да работи. Много обичаше да работи за театъра, като започне пиесата цялото му внимание е там и никъде другаде, нищо друго не го интересуваше. И трепереше, преди да излезе на сцената трепереше от вълнение, от страх. Винаги носеше един страх, че няма да стане, а това нещо носят много талантливите артисти". Поклон пред Георги Калоянчев, изрече Мутафова едва сдържайки емоциите си.
Освен Стоянка Мутафова първите носители на наградите "Златен Кукерикон" станаха Анастасия Ингиликова - за най-добра женска роля в постановката "Декамерон", Герасим Георгиев – Геро - за най-добра мъжка роля в "Господин Балкански", Бина Харалампиева - за режисурата на същата постановка, Тея Сугарева - за "млада сила", а като най-добър комедиен спектакъл бе отличен "Животът е прекрасен". Статуетката за комедията бе връчена от друга велика родна актриса - Татяна Лолова , която каза:
"Аз съм от тези, които преди 56 години съвсем млади и неопитни стъпихме на сцената на Сатиричния театър . Присъствала съм на момента, в който първия наш художник Хосе Санча нарисува кукерчето. Никога не съм очаквала, че съдбата ми ще бъде толкова щастлива да мога след 56 години да участвам в новоучредената награда. Тоест, че ние, които започнахме тогава още неопитни, още много запалени, още обичащи много театъра след толкова години, ще можем да раздаваме награди и те ще са на името на нашето славно кукерче".
Освен наградите за театрално майсторство Сатиричният театър раздаде и своите своеобразни антинагради – " Кукеричан ". Директорът на Сатирата Калин Сърменов, който бе и съводещ на церемонията обясни, че те се посвещават на всички нелепи и комични събития от обществения живот, вдъхновяващи актьорите в театъра. В духа на нелепото и трагикомичното бе отличена цялата политическа класа в България, като по време на представянето на "приза" около Сърменов се разигра етюд, иронизиращ опита за покушение над Ахмед Доган.
В духа на сатирата на сцената обществото на страната ни бе представено от група млади актьори, облечени като първобитни хора. Нещо повече трагикомично, отколкото смешно, но не заради лош вкус или черно чувство за хумор, а по-скоро заради точността на сравнението.
