Ето текста с български имена и коригирана граматика:
Елена винаги се заемаше със задачата да опакова чантата на Димитър преди командировките му. Въпреки че Димитър, напълно зрял 34-годишен мъж, би могъл да се справи сам, Елена вярваше, че добрата съпруга трябва да се грижи за такива малки неща.
Докато Димитър се бръснеше в банята, Елена почти беше приключила с опаковането на вещите му.
В този момент звукът на течащата вода в банята спря, и Елена бързо скри флашката в джоба на халата си, без дори да знае защо го прави.
Димитър приключи с бръсненето и се появи в спалнята, където жена му довършваше багажа му. Виждайки старателно опакованата си чанта, той се приближи до Елена и я целуна по бузата.
— Благодаря ти! Без теб щях да изгубя два часа в търсене на всичко, което ми трябва — каза той.
— Няма нищо — отговори Елена с усмивка.
Изведнъж я обзе неудържимо желание Димитър да напусне апартамента възможно най-скоро. Тя беше изключително любопитна какво има на тази флашка.
Димитър приключи с подготовката си, целуна я отново и обеща да се обади веднага щом се настани в хотела. Елена изчака съпругът ѝ да се качи в таксито и веднага изтича към компютъра.
Тя постави флашката, притеснена, че компютърът може да не я разпознае, но устройството веднага се отвори.
Елена винаги поемаше отговорността да опакова багажа на Димитър и беше убедена, че така показва загрижеността си към него.
Само няколко секунди по-късно Елена разбра, че на флашката има снимки от... сватба. Но не от тяхната сватба. А от сватбата на съпруга ѝ с друга жена.
Тя беше шокирана от откритието. В крайна сметка Димитър никога не бе споменавал, че е бил женен преди!
Как успя да ѝ скрие това?
Елена си спомни, че Димитър беше уредил всичките им документи за сватбата чрез приятели, а самата церемония беше извън официален регистър. Тя никога не беше виждала документи за развод, които би трябвало да съществуват някъде.
Тя искаше да започне да търси доказателства, но не можеше да се откъсне от снимките, които се редуваха на екрана.
Щастлива двойка: Димитър, изглеждащ по-млад и във форма, и непозната за нея жена.
Непознатата беше облечена в разкошна дизайнерска рокля, с открити рамене и снежнобели ръкавици. Колкото повече Елена прелистваше снимките, толкова по-зле се чувстваше.
Гърлото ѝ пресъхна.
С няколко щраквания тя видя датата на файловете – 17 юни 2008 г.
По това време тя и Димитър дори не се познаваха.
Но защо той никога не ѝ спомена за този брак?
В този момент телефонът ѝ иззвъня.
Димитър се обаждаше от летището:
— Елена, какво стана с флашката от чантата ми?
— Как изобщо може да задаваш такъв въпрос?! — мина ѝ през ума, но тя запазѝ спокойствие и отговори с небрежен тон:
— Каква флашка?
— Онази, във формата на запалка. Помниш ли? Преди бяха модерни.
— А… — Елена се замисли какво да каже. — А, да, сега се сещам. Падна от чантата ти, вероятно случайно.
— Трябваше ми — каза Димитър.
— За какво? — попита Елена, опитвайки се да прикрие нервността си.
— Трябваше да прехвърля файлове, но нямаше достатъчно място в облака. Затова я нося със себе си — обясни той.
— Добре — усмихна се фалшиво Елена. — Слушай, обещах на Ани да ѝ изпратя снимки от пътуването ни до горещите извори. Мога ли да ти взема назаем флашката? Все пак е тук.
— Разбира се, вземи я. Само не изтривай папката „2008“ — каза Димитър.
"Нагъл е, няма спор."
Но все пак тя попита:
— Какво има в тази папка?
— Инсценирана сватба — отвърна Димитър.
— Инсценирана?! — Елена онемя.
— Когато бях студент, работех като фотограф, не помниш ли? Казвал съм ти.
— Да, и?
— Получих поръчка за фотосесия за лятна колекция дрехи. През 2008 г. беше модерно да се правят семейни снимки. Нашият директор реши да го използва за рекламата.
— Но защо ти си младоженецът?
— Ами… човекът, който трябваше да играе ролята, се разболя в последния момент.
Елена се изсмя нервно.
— Защо се смееш? Там изглеждах доста убедително…
Елена бързо каза, че му вярва.
Те поговориха още няколко минути, след което тя извади флашката от компютъра и въздъхна дълбоко.
