Сурвакането се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари — деца на възраст 4-12 години или ергени. Според някои записвачи, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже[1], но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т. н., произнасяйки заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие. Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба на сурвакания обект със специално приготвена за целта сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове — най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари. Ето и няколко стихчета по този повод:
