„Не искайте да се облагодетелствате чрез моите вещи, моето име, авторитет и дарба, защото те са получени от хорското нещастие и който идва при мен с нечисто сърце и корист, хорската мъка го преследва и жестоко го наказва. Идвайте при мен като истински приятели, заради мен самата, за да ви отвърна и аз с моето приятелство. И все ме питате, питате. Защо не ме попитате аз как съм, тежи ли ми кръстът, който нося, имам ли някакви желания. Откъде да ви дам всичко това, което ми искате. Самата аз нямам нищо освен себе си. Какво мога да ви дам? Мога да ви дам съвет и поуки, но вие не разбирате и не се поучавате. Да ми дадете от себе си пък няма какво. Аз се нуждая единствено от духовна храна , а това малцина могат да ми го дадат, защото всички сте бедни духом. Само алчността е, която ви ръководи, но аз се гнуся от нея.”