Съпруга. Тази, която печели. Или, какво правиш у дома.
Тези, които отглеждат деца и четат книги и блогове за образование. Тези, при които напреженето се увеличава, а доверието по-малко.
Ти, която се поставяш под въпрос и неуморно се опитваш да бъдеш по-добра.
Вие, които с всеки ден сте по-уморени и тихо като товарен кораб вършите задълженията си.
Ти, която от години не си почивала. Ти, която си по-горчива от вкуса на кафето. Това, което получаваш, готвиш, чистиш, тревожиш се за това, което ще остане за утре.
Която мие, пере, събира, подрежда, постоянно бърше лепкавите копчета на клавиатурата, дръжки и ръбове. "Мамо, ти си прекрасна!" Бърше дупета и носове.
Тази, която забавлява, оценява, успокоява, милва, размишлява... Която е на разположение по всяко време на деня, или през нощта.
Ти, която се справяш с нечии стари или нови, обиди и побои.
Тези, които се хранят сами, докато приготвят плодова, или зеленчукова салата. За себе си.
Не забравяте, на път сте ... Тези, които не си позволяват да плачат, когато им е трудно. Които нямат време и нерви сега, за да обсъждат бъркотията на собствените си сълзи, когато непрекъснато ги изтриват от децата си.
Ти, която винаги топлиш с усмивката си, която вадиш някъде дълбоко от себе си и посрещаш семейството си с прегръдки и любов.
Ти, която полудяваш, крещиш, дереш се и удряш. Познавам те. Четеш. Всичко знаеш. Ти, която постоянно пресмяташ, дали да спиш, чистиш, готвиш или да четеш. След това почистваш.
Взирам се, като в себе си. Ти, на която се иска да направи нещо, което ще те накара да се чувстваш добре, направи го, за да се чувстваш добре! Пак заради децата. Не, не си в ролята на жената-жертва! Само веднъж е трудно.
Аз нямам съвет за вас. Нямам. Тъй като вече знаете. Защото знам. Аз не искам нищо да ти кажа. Само да те погледна в очите!
Нищо повече.
