Съпругът ми отказва да яде приготвеното сутринта. Не яде претоплена храна, смята я за неподходяща.
На практика живея в кухнята. Не мога да сготвя достатъчно за няколко дни; трябва да готвя отделно за закуска, обяд и вечеря. Единственото хубаво нещо е, че съпругът ми се съгласява да вземе сандвичи със себе си на работа.
Ставам много по-рано от съпруга ми, за да имам време да му приготвя закуска и обяд. Обядът трябва да бъде нещо, което може да се яде студено, защото съпругът няма да яде притоплена храна. Когато се прибера от работа, веднага отивам в кухнята и започвам да приготвям вечерята, за да е готова, докато мъжът ми се прибере. Това е ежедневният ми график. Аз също прекарвам всички уикенди в кухнята.
Може би, ако имах повече време, готвенето нямаше да е такъв проблем. И аз работя, изморявам се и като се прибера започва допълнителна смяна. Много пъти се опитвах да говоря с мъжа ми, но той изобщо не разбира какъв е проблемът и само повтаря, че майка му го е приготвяла така и винаги е успявала да направи всичко. Единственото нещо е, че майка му не работеше. Разбирам, че вината за сегашното положение е и моя. Заслужаваше си да установя правилата, а не да следвам ръководството на съпруга си.
Омръзна ми постоянно да съм в кухнята и да мисля какво да готвя, уморих се да задоволявам странната прищявка на съпруга ми. Не смятам, че готвенето е целта на живота ми и ме е страх да си представя какво ще правя след раждането на детето.
